Решение №849 от 19.11.2009 по гр. дело №1436/1436 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е   Н   И   Е
 
№ 849
 
София, 19.11.2009 година
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в отрито съдебно заседание на  девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1436/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. К. и М. Г. Т. и двамата от гр. В. срещу решение №2 от 28.01.2008 год., постановено по гр.д. № 357/2007 год. на Габровския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният от тях иск да бъде уважен.
Ответникът по касационната жалба – К. В. Б. от гр. Д. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК / отм./, от страна, която има правен интерес от обжалване на решението , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №92 от 13.07.2007год., постановено по гр.д. № 73/2007 год. на Дряновския районен съд, в частта, с което е отхвърлен предявеният касаторите против К. В. Б. от гр. Д. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за връщане владението на около 20 кв.м. от имот пл. № 1* от кв. № 101 по плана на гр. Д. като недоказан и неоснователен.
За да отхвърли предявеният от ищците ревандикационен иск за собственост въззивният съд е приел, че ищците не са установили първата от трите предпоставки , с които законът свързва основателността на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС, а именно не са установили в процеса, че са собственици на процесния имот. Приел е също така, че изслушаната и приета по делото съдебно – техническа експертиза не е установила твърдяното навлизане от страна на ответника и завземане на около 20 кв.м. от този имот.
Изводът на въззивният съд за неоснователност на иска е правилен.
Ищците са предявили иск с пр. осн. чл. 108 ЗС като твърдят, че с решение № 3* от 10.03.1993 год. на П. комисия гр. Д., е възстановено правото на собственост на Г. Й. К. – техен наследодател, в съществуващи възстановими стари реални граници на лозе от 1 500 кв.м. в местността „В” в землището на гр. Д., при съседи път, наследници на Р. П. , Б. М. и наследници на Й. Д. Твърдели са, че този имот е включен в строителните граници на гр. Д. съгласно ЗРП, приет с У. №193/1988 год.като имот №1106 /уточнителна молба от 01.03.2007 год./ като част от този имот от около 20 кв.м. е била завзета от ответника по иска К. В. Б. , който е преместил границата и поставил ограда. Искането е ответникът да бъде осъден да предаде владението на завзетата част от имот пл. № 1106. За да се легитимират като собственици на процесния имот, респективно на спорното място от 20 кв.м. ищците са се позовали на цитираното решение на поземлената комисия. Това решение обаче не ги легитимира като собственици на имот пл. № 1* по плана на гр. Д. от 1988 год. Представеното по делото решение не индивидуализира по предвидения в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ ред имота, за който е възстановена собствеността на общия наследодател на страните и въз основа на него не може да се направи извод, че с решението се възстановява собствеността на имот пл. № 1* по ЗРП на гр. Д., част от който е и спорното място. С оглед на това, както правилно е приел и въззивният съд ищците не са установили в процеса активната си материалноправна легитимация за процесното място и само на това основание иска им с пр. осн. чл. 108 ЗС, се явява неоснователен.
Решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 28.01.2008 год., постановено по гр.д. № 357/2007 год. на Габровския окръжен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 

Scroll to Top