– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 849
гр. София , 30 юни 2015 година
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 27.05.2015 (двадесет и седми май две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2640 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от И. Б. А. срещу решение № 55/13.02.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 26/2015 година, касационна жалба с вх. № 2154/16.03.2015 година.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, а също така се твърди същото е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е решението на Окръжен съд Враца да бъде отменено с произтичащите от това последици. И. Б. А. счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за това дали е налице промяна на обстоятелствата по чл. 59, ал. 9 от СК, при факта, че родителят на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и е предоставил на родителите си отглеждането на детето и какви критерии следва да използва съдът за да определи продължителността на отсъствието в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата по касационната жалба С. Г. М. не е подала отговор на същата като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
И. Б. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 19.02.2015 година, а подадената от същия касационна жалба е с вх. № 2154/16.03.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от И. Б. А. в подаденото от него изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Обжалваното решение на Окръжен съд Враца е постановено по реда на чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК. С него е изменен реда за упражняване на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А., определен с решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година. С последното упражняването на родителските права по отношение на Б. И. А. е било предоставено на бащата И. Б. А., като на майката С. Г. М. е бил определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 72.00 лева, считано от 03.10.2012 година, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Враца е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено решение № 3/14.01.2013 година на Районен съд Оряхово, постановено по гр. д. № 548/2012 година и с оглед на тази своя преценка е изменил режима на упражняването на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А.. С това решение упражняването на родителските права по отношение на малолетната Б. И. А. е предоставено на майката С. Г. М., а на бащата И. Б. А. е определен режим на лични отношения с детето като същият е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства водещи до изменението й или до навършване на пълнолетие на детето. Според състава на Окръжен съд Враца промяната на обстоятелствата е свързана с грижата и отношението на И. Б. А. към детето. Прието е, че под грижа за детето се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането му, проявените от него лични възпитателски похвати по оформянето на личността на детето. Затова детето трябва да се отглежда от този родител, който лично се грижи за него. Прието е, че през половината от 2013 година и през по-голямата част от 2014 година А. е бил извън страната, през което време грижи за детето са се полагали от неговите дядо и баба по бащина линия. Помощта на последните е била само допълнително обстоятелство, което според въззивният съд, може да подпомогне родителя. Според този съд е недопустимо грижите за детето да се предоставят само на трети лица за продължителен период от време при положение, че другия родител живее в страната и то в близко населено място до местоживеенето на детето и има желание, морални качества и финансови възможности да се грижи за него.
Предвид горното поставеният от касаторът въпрос е включен в предмета на спора, бил е обсъждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи. Поради това същият отговаря на формулираните в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК критерии за такъв от значение за изхода на конкретното дело, при който може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Враца.
С оглед на посочените по-горе мотиви на решаващия съд И. Б. А. твърди, че за ново обстоятелство по чл. 59, ал. 9 от СК, което да послужи като основание за първоначално определения режим за упражняването на родителските права, е прието отсъствието му от страната за определени периоди от време. В тази връзка твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС установена с решение № 291/07.11.2012 година, постановено по гр. д. № 115/2012 година и решение № 165/04.07.2014 година, постановено по гр. д. № 6469/2013 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. С първото от тях е даван отговор въпроса за това, кога са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК и ППВС №1/1974 година, а с второто представлява ли такова обстоятелства факта, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които е предоставил на родителите си и следва ли да се изследват обстоятелствата наложили заминаването на този родител извън страната, респективно честотата и продължителността на неговото отсъствие. И в двете решения е прието, че основание за изменение на режима за упражняването на родителските права са обстоятелства, които са настъпили след решението, с което този режим е бил определен и са променили съществено обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на детето се налага изменение на мерките и определяне на нови такива. В този смисъл е и т. V на ППВС № 1/1974 година. С дадения от второто решение отговор на правния въпрос е прието, че обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за определянето на нови. Посочено е, че в тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 9 СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото разрешение би подобрило неговото положение. С оглед на така посочената задължителна практика на ВКС новите обстоятелства не могат сами по себе си да послужат като основание за изменение на режима на упражняването на родителските права. При всички такива случаи трябва да се изследва въпроса дали и как новите обстоятелства се отразяват на положението на детето като преценка за това трябва да се извършва именно с оглед на неговия интерес. В случая съставът на Окръжен съд Враца е приел, че факта на пребиваването на И. Б. А. извън страната за определение периоди от време, през които детето Б. И. А. е било под грижите на дядо си и баба си по бащина линия е достатъчно основание за изменение на определените мерки за упражняването на родителските права, но не е посочил как тези отсъствия се отразяват на положението на детето. Това налага решението на Окръжен съд Враца да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка на съответствието му с посочената задължителна практика на ВКС. Касационното обжалване обаче трябва да се допусне само за първата част от поставения от А. правен въпрос, която следва да се уточни по силата на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК. Предвид на това касационното обжалване трябва да се допусне по въпроса-обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт.
По втората част от материално правния въпрос, а именно за това какви критерии следва да използва съдът, за да определи продължителността на отсъствието не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като тези въпрос не е от значение за спора и не обуславя правните изводи на съда. Видно от решение № 165/04.07.2014 година, постановено по гр. д. № 6469/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. от значение за спора по чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК е не самата продължителност или честота на отсъствията на родителя, а това как те се отразяват на положението на детето. Твърденията свързани с другите посочени в изложението правни въпроси, а именно за задължението на съда да събере и да обсъди всички събрани по делото доказателства, да събере служебно необходимите такива и да постанови мотивирано решение, по който се твърди противоречие с ТР №1/2013 година на ОСГТК на ВКС и за задължението за изслужване на двамата родители, по който се твърди противоречие с решения № 194/10.06.2014 година, постановено по гр. д. № 7753/2013 година и № 1/22.01.2015 година, постановено по гр. д. № 4082/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. ще бъдат преценявани при проверка на законосъобразността на допуснатото до касационно обжалване решение.
На И. Б. А. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА решение № 55/13.02.2015 година на Окръжен съд Враца, постановено по гр. д. № 26/2015 година.
ДАВА на И. Б. А. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса или след изтичането на срока за това.
Председател:
Членове: 1.
2.