Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
София, 01.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1251/2018г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на П. Д. П., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 185/25.07.2016 г. по гр. д. № 250/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е потвърдено решение № 44/07.03.2016 г. по гр. д. № 614/2015 г. на Районен съд – Тетевен. С последното е отхвърлен предявеният от молителя против П. Й. Х. и В. В. В. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС – за признаване правото на ищеца на изкупуване на 1/2 ид.ч. от еднофамилно двуетажно жилище в [населено място], [община], [улица], със застроена площ от 53.00 кв. метра, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри представлява сграда с идентификатор 62579.129.34.15, разположена в поземлен имот с идентификатор 62579.129.34, ведно със съответното вещно право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата за сумата от 2 356.90 лв. С определение № 283/19.12.2016 г. по гр. д. № 4983/2016 г. по описа на Върховния касационен съд подадената срещу въззивното решение касационна жалба е оставена без разглеждане поради цена на иска под 5 000 лв. Определението е оставено в сила с определение № 50/16.02.2017 г. по ч. гр. д. № 545/2017 г. по описа на Върховния касационен съд.
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на молителя са станали известни нови писмени доказателства, а именно: писмо с вх. № 1820/2014 г.от 08.08.2016 г. от Районна прокуратура – Ботевград, с приложени към него четири броя справки, и писмо от Окръжна прокуратура – София, с изх. № 5403/14 г. от 11.08.2016 г. по преписка № 1820/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Ботевград. Молителят поддържа, че те са от съществено значение за изхода на делото, както и че същите не са могли да му бъдат известни по време на процеса. Твърди, че от тях се установява категорично и безспорно, че на 14.05.2012 г. ответникът В. В. не е бил в България, а в САЩ, поканата от 14.05.2012 г. е антидатирана и това е от съществено значение за възраженията му по чл. 33, ал. 2 ЗС, съответно за преценката на съда на доказателствената съвкупност относно тях и размера на дълга по договори за заем и встъпване в дълг, сключени между двамата ответници.
Ответниците по молбата В. В. В., чрез пълномощника си адвокат Н. Л., и П. Й. Х., чрез пълномощника си адвокат М. Б., оспорват същата като неоснователна. Твърдят, че не са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като посочените документи не представляват нови писмени доказателства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Новите обстоятелства, респ.новоткритите юридически или доказателствени факти трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение.За да обоснове отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК представеният документ, трябва притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. В случая писмо от 08.08.2016 г. от Районна прокуратура – Ботевград, с приложени към него четири броя справки, и писмо от Окръжна прокуратура – София, с изх. № 5403/14 г. от 11.08.2016 г. по преписка № 1820/2014 г. по описа на Районна прокуратура – Ботевград не могат да се преценят като нови доказателства. Справките съдържат данни за регистрирани влизания на В. В. в САЩ за 2012г. Според молителя те установяват, че на 14.05.2012г. В. не е бил в България и представената до него покана до П. Х. е антидатирана. Това е ирелевантно за изхода на спора по чл.33,ал.2 ЗС, по който е постановено атакуваното решение. Изводите в него са основани на сключено между ответниците В. В. и П. Х. споразумение от 31.07.2014г. за доброволно уреждане на правоотношенията им по повод гр.д.№11433/2014г. на СГС по иск с правно основание чл.42,ал.1 ЗЗД, предявен от В. срещу Х., за заплащане на 791 457 лева – обезщетение за вреди. Прието е, че в изпълнение на това споразумение Х. е прехвърлила на В. своята идеална част от процесния имот, поради което и не са налице предпоставките на чл.33,ал.2 ЗС за признаване право на изкупуване на тази идеална част от съсобственика П. П. Правото на изкупуване не възниква само при продажба, каквато не е процесната сделка. С оглед на това е ирелевантна датата, на която В. е изпратил покана до Х. за заплащане на дължимото му обезщетение. Уважаването на конститутивния иск по чл.33,ал.2 ЗС за изкупуване предполага наличие на действително правоотношение, в което да встъпи ищецът и не е налице интерес за него да твърди, че договорът между страните е лишен от основание поради несъществуване на задължението, за чието погасяване Х. е прехвърлила на В. своята идеална част от процесния недвижим имот. Освен това няма данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с това доказателство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса и да го представи пред инстанциите по същество. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Писмото на Окръжна прокуратура – София до молителя по повод негова жалба за движението на прокурорската преписка, също не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, той като дава сведения за хода на преписката и извършените процесуални действия. Приложените доказателства не могат да се преценят като относими и рефлектиращи върху решаващите изводи за това, че имотът не е бил собственост на наследодателя на молителя. Производството за отмяна по реда на чл.303 ГПК е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес.
Въпреки изхода на производството на ответниците по молбата не следва да се присъждат разноски поради липса на данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. П., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 185/25.07.2016 г. по гр. д. № 250/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: