1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 14 март 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5320 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК.
С молба вх. № 98/06.01.2016 г. на адвокат С. В. С. от АК П. е поискано да бъде изменено определение № 1457 от 18.12.2015 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта за разноските. В молбата са изложени съображения, че е предоставил адвокатска услуга пред касационната инстанция като пълномощник на Д. М. Х., но тъй като тя има проблеми от битов характер и е в лоши отношения с бащата на двете си деца, молителката не можела да ползва доходите му за адвокатска защита, с оглед на което било постигнато съгласие отношенията да се уредят по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. След като преценката дали да предостави безплатна помощ е на самия адвокат, при „спечелено дело” му се дължи възнаграждение за извършената работа, което съдът следва да присъди в тежест на другата страна.
От Д. Х. Б., чрез адвокат Е. А. от АК П. не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.248 ГПК, поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С определение № 1457/18.12.2015 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, с което са уважени исковете на Д. М. Х., но не й е присъдил разноски, поради липсата на предпоставките да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
С молбата от 06.01.2016 г. адвокат С. С. иска от съда да изменени определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, които е поискал с отговора на касационната жалба по реда на чл.38 ЗА, тъй като при „спечелено дело” е налице хипотезата, в която му се дължи възнаграждение.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което молбата по чл.248 ГПК за изменение на определението на съда в частта за разноските е неоснователна, поради следните съображения: Минималният размер на възнаграждението, който страната следва да заплати за възложена от нея адвокатска услуга е установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но дали за конкретната услуга представляваният ще заплати възнаграждение, зависи от преценката на адвоката. Правната възможност да се оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица е регламентирана с разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата, в които случаи съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа и осъжда другата страна да го заплати (чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата). Следователно, твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В случая, обаче, адвокат С. С. е надлежно упълномощен по делото да представлява Д. М. Х. на основание сключен договор за правна защита и съдействие от 28 ІХ 2014 г. срещу възнаграждение от 1120 лева „до окончателното му приключване”. Възнаграждението е платено в брой на адвокат С. и е било присъдено в тежест на ответника като разноски още пред първата инстанция. След като страната е предоставила процесуални права на адвоката за всички инстанции до завършване на делото и е заплатила адвокатското възнаграждение, което съдът е присъдил като разноски в производството за един адвокат, твърденията за изменение на обстоятелствата в хода на делото по отношение на представлявания в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и необходимостта от оказване на допълнителна безплатна адвокатска помощ следва да бъдат доказани по делото. Представените писмени доказателства пред настоящата инстанция не установяват изменение в материалното състояние на ищцата, поради което твърденията в този смисъл са несъстоятелни.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че молбата за изменение на определението на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 98/06.01.2016 г. на адвокат С. В. С. от АК П. да бъде изменено определение № 1457 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 5320/2015 г. на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.