6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 05.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2693 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. Я., [населено място], представлявана от адв. Ч. срещу решение № 732 от 16.05.2014г. по в.гр.д. № 633/2014г. на Варненски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ? част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.
Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил безспорно установеното по делото обстоятелство – настъпилата на 30.08.2008г. фактическа раздяла между съпрузите, както и дали същото има правно значение за крайния му извод. В касационната си жалба поддържа, че не е налице практика на ВКС и поради това е от значение за развитие на правото процесуалноправният въпрос, дали съществува задължение на съда да се съобрази в мотивите си с безспорно установени по делото факти и какво е правното значение за точното прилагане на закона, когато изрично в доклада по чл.146 ГПК съдът е отделил спорното от безспорното, указал е доказателствената тежест на страните, приел е този факт, че е относим към предмета на доказване по делото, но не го е обсъдил по същество на спора. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/2011г. на ВКС, ТК, IV г.о., решение № 239 от 19.11.2013г. по гр.д. № 3267/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 342 от 04.01.2013г. по гр.д. № 1358/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о. по материалноправния въпрос относно момента, от който настъпва разделността в имуществените отношения между съпрузите, както и с оглед нормата на чл.127, ал.2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. Счита за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че от момента на прекратяване на брака е настъпила разделност в имуществените отношения между съпрузите, без да се вземе предвид настъпилата преди това фактическа раздяла. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отново поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като възззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – т.2 на ТР № 35/1971г. на ОСГК, решение № 869 от 12.02.2010г. по гр.д. № 1463/2008г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 1372 от 28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о. по материалноправния въпрос от кой момент настъпва разделността в имуществените отношения между страните – от датата на установяване на фактическата раздяла или от датата на прекратяване на брака. Твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, като сочи решение № 2262 от 08.11.2013г. по в.гр.д. № 2654/2013г. на В., III състав, влязло в сила на 19.06.2013г., с което е потвърдено решение № 3290 от 05.07.2013г. по гр.д. № 18783/2012г. на В., VIII състав, поради което е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поради произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за значението на изявленията на страните при оборване на презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници и за начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството – противоречие с решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д .№ 177/2011г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът М. П. И. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 04.05.2010г. съдебно решение; че са сключили договор за потребителски кредит от 10.07.2007г. с банка [фирма], по който им е отпуснат кредит за потребителски нужди в размер на 10 000 лева, усвоен на 10.07.2007г.; че с тази сума е бил погасен предходен кредит на семейството по договор от 19.08.2004г.; че в периода от прекратяване на брака до 01.12.2011г. ищцата е погасявала сама цялата дължима месечна вноска по договора за кредит, с изключение на платените от ответника суми на 20.09.2010г. – 231,43 лева и на 22.11.2010г. – 136,34 лева, както и че фактическа раздяла между страните е настъпила от 30.08.2008г., по който факт страните не спорят. Приел е, че съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 СК /отм./ за задължения, които единият от съпрузите е поел за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно, като съгласно чл.127 ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно, освен ако от отношенията помежду им не следва друго. Въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните въззивният съд е приел, че изтегленият кредит е послужил за покриване на нужди на семейството, поради което съпрузите отговарят солидарно. Изложил е съображения, че за частта от заемите, издължена по време на брака, регрес е недопустим, защото поетото за задоволяване на нужди на семейството солидарно задължение по закон е неделимо и е платено с общи семейни средства, независимо от формалното титулярство на съпрузите по правените вноски, поради което и всеки от тях няма своя част от дълга по смисъла на чл.127 ЗЗД и съответно иск срещу другия за надплатеното. Предвид изложеното е приел, че едва с прекратяването на брака имуществената общност между страните е прекратена, поради което в отношенията между бившите вече съпрузи е налице разделност. Взел е предвид, че в процеса не са въведени възражения някой от бившите съпрузи да се е облагодетелствал в по-голяма степен с получената сума по кредита и поради това е приел, че двамата дължат поравно. Въз основа на заключението на ССчЕ е приел, че платената главница по кредита е в общ размер 12 666,15 лева и е изплащана от ищцата, че ответникът е направил две погасителни вноски по него след прекратяване на брака в размер общо 367,77 лева, както и че размерът на платения дълг от прекратяване на брака е 5 577,74 лева и това е размерът на дълга, който следва да се понесе по равно от страните. Редуциран с изплатените от него вноски, делът на съпруга възлиза на 2 421,10 лева, до който размер искът се явява основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в касационната жалба и уточнен от съда процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, обсъди правно релевантните факти и доводите на страните и формира собствените си изводи по приложението на закона, е релевантен. По него е налице постоянна съдебна практика – ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV го., решение № 990 от 24.03.2010г. по гр.д. № 47/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 268 от 21.11.2011г. по гр.д. № 191/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение № 415 от 25.01.201г. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, ГК, І г.о. и др. Въззивният съд се е отклонил от тази практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното решение.
Формулираният материалноправен въпрос относно момента, от който настъпва разделността в имуществените отношения между страните– от фактическата раздяла или от прекратяване на брака, е важен за изхода на делото, но произнасянето по него зависи от отговора на уточнения по-горе процесуалноправен въпрос. Поради това по този въпрос съдът ще се произнесе в решението си.
Процесуалноправният въпрос за значението на изявленията на страните при оборване на презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници и за начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството е некоректно формулиран с оглед решаващите изводи на съда. Въззивният съд е обсъдил становищата на страните и е приел, че изтегленият кредит е послужил за покриване на нужди на семейството, както и че при липсата на въведени възражения някой от бившите съпрузи да се е облагодетелствал в по-голяма степен с получената сума по кредита, двамата дължат поравно, в какъвто смисъл са твърденията и на двете страни. Поради това този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове касационно обжалване на въззивното решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторката следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 68,16 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732 от 16.05.2014г. по в.гр.д. № 633/2014г. на Варненски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ? част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.
УКАЗВА на Г. Я. Я., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 68,16 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: