О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 07.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.01 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 381/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма]-София, чрез адвокат А. М., с вх.№1052/16.02.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, срещу Решение №623 от 29.12.2011 г. по в.т.д.№1211/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на пъроинстанционното отхвърлително решение, е уважен предявеният от Д. С. Ж. срещу касатора иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 70 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, в резултат на настъпване на застрахователното събитие- кражба на собствения на ищеца лек автомобил „И. Нисан”, извършена на 18.03.2010 г. в [населено място] в периода на действието на застраховка ”Автокаско”. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил иска, по съображения, че поради непредставяне от ищеца Д. Ж. на Общите условия на застрахователния договор, не е доказал правата и задълженията на страните по застрахователното правоотношение, както и съдържанието на клаузата ”Пълно автокаско”. По повод въззивна жалба на ищеца, Пловдивският апелативен съд е приел, че не са налице условията на чл.211, т.1 КЗ, при които застраховаятелят може да откаже плащане на обезщетението. Лекият автомобил е бил надлежно регистриран в страната и данните му са предоставени на застрахователя. Прие. е още, че условията и параметрите на облигационните отношения между страните са установени от представената застрахователна полица и ноторно известните общи условия. Присъденото застрахователно обезщетение е в размера на застрахователната сума, тъй като ответното застрахователно дружество не е доказало по-нисък размер на причинената вреда.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.186, ал.1 КЗ, определящ Общите условия на застрахователя като „неразделна част” от застрахователния договор. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.269 ГПК, тъй като счита, че въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционото решение извън пределите на сочените във въззивната жалба основания. Поставя процесуалноправни въпроси, свързани с правомощията на въззивиня съд при действащия понастоящем ограничен въззив/чл.269, изр.второ ГПК/, за които въпроси твърди, че са разрешени в противоречие с Решение №281 от 05.07.2010 г. по гр.д.№539/2009 г. на ВКС, ІІ Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което подържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация следва да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Формулира и следния материалноправен въпрос:„Ноторно известен факт ли са Общите условия на застрахователния договор”, като по този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, което обосновава с противоречива съдебна практика вътре в Пловдивския апелативен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване само по формулирания материално-правен въпрос. Поставените процесуално-правни въпроси за правомощията на въззивния съд при въведения с нормите на сега действащия ГПК ограничен въззив, не са обусловили конкретните правни изводи на съда, поради което не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдо установена е практиката на ВКС, че с нормата на чл.269 ГПК правомощията на въззивния съд са променени. Макар да продължава да действа като съд по съществото на спора, извън проверката за валидността и допустимостта на първоинстанционното решението/ при това само в обжалваната част/, проверката за законосъобразност е ограничена от релевираните доводи във въззивната жалба. В този смисъл освен посоченото Решение №281 от 05.07.2010 г. по гр.д.№539/2009 г. на ВКС, ІІ Г.О., са и служебно известните на съда Решение №189 от 09.07.2012 г. по гр.д.№107/2012 г. на ВКС, ІІ Г.О., Решение №670 от 27.12.2010 г. по гр.д.№1728/2009 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др. Обжалваното въззивно решение, обаче, не е постановено в противоречие с тях. Действително, че Пловдивският апелативен съд се е произнесъл не само по доводите за незаконосъобразност, съдържащи се във въззивната жалба на Д. Ж., като се е стремял да отговори на възраженията на застрахователя, направени в отговора му пред първоинстанционния съд за основанията за отказ за плащане по чл.211 ГПК. Вероятната причина за това е, че доводите на въззивника за неправилност на обжалваното решение не са развити прецизно и изчерпателно, но те могат се квалифицират като такива за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на нормите на чл.183-186 КЗ относно съдържанието на конкретния застрахователен договор и на Общите условия, съотношението между тях, както и за обвързаността на застрахования от Общите условия, само в случаите, ако са приети писмено. Ето защо с направената от Пловдивския апелативен съд правна оценка на Общите условия към застрахователния договор, като ноторно известен факт, съдът фактически се е произнесъл в пределите на навежданите във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност.
Поставеният от касатора въпрос за правната оценка на Общите условия на застрахователния договор като „ноторно известен факт” следва да се квалифицира като такъв дали общите условия на застрахователя представляват съдебно известен факт, тъй като фактите, които са от значение за делото, и които съдът може и е длъжен да зачете, са два вида: 1/общо известни и 2/ съдебно известни. Общо известни са фактите, известни на неопределен кръг лица, свързани с политически, културни или природни събития, каквито безспорно не са общите условия. От изложените мотиви става ясно, че Пловдивският апелативен съд под „ноторно известни факти” е имал пред вид „съдебно известни факти”. Така конкретизиран правният въпрос е обусловил изхода по конкретното дело. По него няма трайна съдебна практика, а произнасянето му ще допринесе за изясняване на доказателствено значение на съдебноизвестните факти.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №623 от 29.12.2011 г. по в.т.д.№1211/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1 400 лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: