Р Е Ш Е Н И Е
№ 853
София 14.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1145/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т. и О. И. Т., двамата от град С., подадена от пълномощника им адвокат Н, срещу въззивно решение от 12.11.2007 г. по гр. дело № 2893/2005 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите въззивният съд не е обсъдил доводите им и доказателствата по делото. В разрез с разпоредбата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ е игнорирал влязлото в сила решение по гр. д. №52/2000 г. на СГС, с което те се легитимират като собственици на процесния имот. Неправилен е изводът, че това решение не може да бъде противопоставено на ответниците, тъй като те са добросъвестни приобретатели. Нотариалният акт, с който ответницата В се е снабдила по реда на чл.35, ал.2 ЗЖ. и въз основа на който твърди, че е собственик на имота, е издаден в противоречие на редица законови разпоредби.
Ответницата по касационната жалба В. Д. С., град С., оспорва жалбата.
Третото лице помагач Ж. „А”, град С., не е заявило становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 30.12.2003 г. по гр. д. №13552/2000 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу В. Д. С. с правно основание чл.108 ЗС за признаването им за собственици и предаване владението на апартамент №2, находящ се в град С., ул. „С”№68, бл.136А, ет.1, състоящ се от хол-дневна, кухня, тоалетна – баня и антре, със застроена площ 43.43 кв.м. при съседи: апартамент №1, двор, апартамент №3 и двор, заедно с мазе №2 и таванско помещение №2 и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за ползване на същия имот в размер на 1 400 лв. за периода 18.04.2000 г. – 18.12.2000 г. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр. д. №52/2000 г. на СГС е обявен за окончателен предварителен договор, с който „З”ООД продава на ищците процесния апартамент. С друго влязло в сила съдебно решение обаче е установено, че продавачът по този предварителен договор не е придобил правото на собственост върху апартамента чрез договор за строителство с Ж. „А”. След като продавачът на имота „З”ООД не е бил собственик на имота, то и ищците като купувачи не са придобили правото на собственост върху същия.
Правилен е изводът на съда, че ищците не са придобили процесния апартамент чрез договора за покупко-продажба от 29.05.1991 г., сключен с „З”ООД и обявен за окончателен с решение по гр. д. №52/2000 г. на СГС. Това решение действително има сила на пресъдено нещо по смисъла на разпоредбата на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ между страните по делото Р. И. Т. и О. И. Т. и „З”ООД по конститутивния иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. Тя обаче обхваща само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. То може да бъде предмет на спор ако се оспорват гражданските последици на решението. Това е така, защото предмет на силата на пресъдено нещо е съдебно признатото потестативно право, но не и конститутивните последици на решението и породената от него правна промяна. В случая с влязло в сила решение по иск по реда на чл.134 ЗЗД, предявен от ищците Р. И. Т. и О. И. Т. като процесуални субституенти на „З”ЕООД срещу Ж. „А”, е установено, че продавачът по договора от 29.05.1991 г. не е собственик на процесния имот. Оттук следва, че ищците не са придобили с този договор правото на собственост върху процесния апартамент, тъй като продавачът не е бил негов собственик. Продажбата на чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. Предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния имот и ответникът упражнява фактическа власт върху нето без да има право на собственост или владение, а за иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, че последният е ползвал вещта за исковия период без основание. В случая въззивният съд е направил обоснован извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесния апартамент, поради което исковете са неоснователни.
При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти.
Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 12.11.2007 год. по гр. дело № 2893/2005 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.