ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 854
София, 01.08.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 5434 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Ю.М. като процесуален представител на Т. В. О. и на С. Т. О., и двамата от [населено място], на адвокат Е..Р. като процесуален представител на Т. Й. Т. и на А. Д. Т., и двамата от [населено място], и на адвокат Бр.Б. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна от 29.VІІ.2016г. по в.гр.д. № 313/2016г.
[фирма] чрез адв.Б. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване по касационните жалби на насрещните страни.
В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК [фирма] Д., Р. П. П. от с.гр., Т. и С. О. са заели становища за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на [фирма].
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 29.VІІ.2016г. ВАС по въззивни жалби на Т. и С. О. и на [фирма] е потвърдил решението на ОС Добрич от 10.ІІ.2016г. по гр.д. № 135/2015г., с което е обявен за нищожен на основание чл.40 във вр. с чл.26 ЗЗД като сключен при явно неизгодни условия договорът, предмет на нот.акт № 200/14.ХІ.2003г., между едноличния търговец /продавач/ чрез пълномощник П. П. от една страна и от друга страна Т. О. по време на брака му със С. О. и Т. Т. по време на брака му с А. Т. /купувачи/ за продажба на вилно място, представляващо УПИ по плана на в.з. „Б. с.” [населено място], съответно индивидуализиран, на стойност 8100лв., отхвърлени са предявените от едноличния търговец срещу Р. П. и [фирма] искове за прогласяване нищожност на посочения договор на същото основание и са присъдени разноски.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът ЕТ закупил процесния имот с договор от 11.ХІ.2003г., сключен с [община] чрез пълномощник П. П., преупълномощен от адвокат Кр.А., на когото ищецът предоставил с пълномощно уреждането на отношенията му с общината, а по-късно и продажбата на имота на каквато цена определи и комуто намери за добре, вкл. и чрез преупълномощено лице. Безспорно установено е по делото със заключение на вещо лице, че последващата продажба на имота с оспорения договор от 14.ХІ.2003г. е осъществена при четирикратно по-ниска цена от пазарната – последната е 34835лв., а продажната е 8100лв., в какъвто размер е била данъчната оценка на имота към момента на сключването на договора.
Прието е, че исковете са по чл.40 ЗЗД за установяване на относителната недействителност на договора за продажба като сключен във вреда на представлявания – при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка. За да е налице тази хипотеза, следва третото лице също да е недобросъвестно, което не се предполага, а трябва да се установи с всички допустими доказателства, вкл. косвени, /съобразявайки практика на ВКС по гр.д. № 3530/2008г. ІV ГО/, следва да са налице и договор, сключен във вреда на представлявания и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Гласните доказателства, недопустими в частта им за установяване на частична или пълна симулативност на атакувания договор, но ценени в частта относно процеса на договаряне, установяват недобросъвестност на купувачите и наличието на договорка между тях и пълномощника на ищеца да сключат сделката като част от „схема” за осъществяване на инвестиции в имота и при знанието, че адвокатът-представител се ползва с пълното доверие на В.. Липсват по делото доказателства за успешно реализирана осъдителна присъда срещу купувачите, но това е без значение, тъй като то има значение само за формата на вината им и тъй като и при липса на умисъл купувачите пак отговарят за относително недействителната сделка в гражданския процес, ако са недобросъвестни. С оглед четирикратно по-ниската от пазарната продажна цена условията по сделката са явно неизгодни за продавача и дори само това обстоятелство е индиция за сговор между представителя и купувача /позовавайки се на решение на ВКС по гр.д. № 1077/2010г. ІV ГО/. При установен състав на чл.40 ЗЗД, предявените искове по отношение на О. и Т. следва да бъдат уважени.
Въззивният съд е приел, че недействителността няма действие по отношение на Р.П. и на управляваното от него [фирма], тъй като той се явява последващ добросъвестен съдоговорител / приобретател/, позовавайки се на решение на ВКС по гр.д. № 3529/2014г. ІV ГО. Липсват доказателства П. да е участвал в „схемата” за инвестиция или да е част от сговора между представителя и купувачите. Като неприложими към П. са оценени съображенията във въззивната жалба за действието на нищожността, доколкото в случая се касае за относителна недействителност и приложение има чл.17 ал.2 ЗЗД.
ВКС на РБ намира, че така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в уважителната му част по касационната жалба на Т. и С. О. по поставените от тях в изложението им въпроси относно правната квалификация на предявената срещу тях претенция предвид т.3 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК и за задължението на съда да се произнесе по възражение за изтекла погасителна давност, заявено във въззивната жалба, липсата на произнасяне по което е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 543/2009г. ІІ ТО.
По останалите релевирани в изложението на О. въпроси не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Бланкетни са въпросите „длъжен ли е съдът да се произнесе със собствени мотиви по всички възражения и да обсъди всички доказателства във връзка с възраженията и доводите на страните и да изложи точно върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да изложи защо и на кои вярва и кредитира”, „кога е налице споразумяване между третото лице и представителя във вреда на представлявания” и „следва ли съдът да обосновава решението по чл.40 ЗЗД въз основа на събрани по „недопустим” ред доказателства”. Въпросите не съдържат конкретните възражения и доказателства, които не са подложени на преценка от въззивния съд, нито конкретното произнасяне в хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, обусловило извода му за наличие на споразумяване във вреда на представлявания, нито конкретни нарушения на установения ред за събирането на доказателства. Липсата на такава конкретика е пречка за преценка от касационния съд за значението на въпросите за изхода на спора по делото.
Неотносими към изхода на делото поради липса на произнасяне по тях от въззивния съд са въпросите: предполага ли се недобросъвестност на третото лице, ако не се докаже умисъл за увреждане и в случай на липса на доказателства за наличие на умисъл при третото лице и представителя за увреда на пълномощника, презюмира ли се недобросъвестност на купувачите – приетото от съда е, че е доказана по делото /а не че се предполага/ недобросъвестността на купувачите и договорката им с пълномощника във вреда на представлявания; следва ли да има произнасяне без изследване на въпроса за недобросъвестност у представляващия и за сговор с третите лица – съдът се е произнесъл в тази връзка след преценка на доказателствата; допустимо ли е от гласни доказателства, за които съдът е приел, че са недопустими /с оглед качеството на страните по делото и на страни в атакуваната сделка/ да се извличат данни и да се установява по служебен път недобросъвестност на купувачите – приетото от съда в тази насока е за допустимост на свидетелски показания. Няма формирани в атакувания съдебен акт изводи и по въпросите: в случай на твърдяно увреждане на интересите на представлявания, каква следва да бъде отговорността на представителя и третото лице спрямо упълномощителя – солидарна или разделна; записването в нотариалния акт на по-ниска от пазарната цена съставлява ли основание да се счита, че това е действителната цена при положение, че страните по сделката представят писмени и гласни доказателства за платена цена близка до пазарната; има ли правен интерес представляваният да води иск по чл.40 ЗЗД, ако предметът му е недвижим имот, чийто собственик към датата на предявяването му не е третото лице, участвало в твърдяната увреждаща сделка, а лице, придобило добросъвестно имота на самостоятелно правно основание и преди повече от 10 години; има ли давност искът по чл.40 ЗЗД и от кой момент започва да тече, приложими ли са чл.110 и чл.111 ЗЗД по отношение на вземания/претенции, произтичащи от такъв иск; може ли да се приеме за доказано „споразумяването”, ако в процеса не участва една от страните, участнвала в „споразумението”; отговарят ли купувачите за груба небрежност по смисъла на чл.40 ЗЗД или такава форма на вина може да бъде вменена само на представителя с оглед законовото му задължение да охранява интересите на представлявания.
По въпросите относно това, дали като страна в производството по делото следва да бъде конституиран и пълномощника, със сочената от касаторлите практика по гр.д. № 3580/2008г. ІІ ГО не се обосновава противоречие с практиката на ВКС. Следва да се посочи, че според ВКС ІV ГО по гр.д. № 1266/2011г. разрешаването на спорното правоотношение по чл.40 ЗЗД не изисква задължително участие в процеса на пълномощник, който не е страна по атакуваната сделка; ако бъде уважен такъв иск, ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и на третото лице, страна по сделката, а не и в тази на пълномощника, поради което производството по този иск без участието на пълномощника не води до неговата недопустимост. В разглеждания случай е процедирано в съответствие с тази практика, която настоящият състав споделя.
Касационно обжалване на решението в уважителната му част следва да бъде допуснато и по касационната жалба на Т. и А. Т. само по въпроса относно правната квалификация на претенцията срещу тях. Останалите релевирани в изложението им въпроси не са съобразени с изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът „кога има споразумение с трето лице и представителя във вреда на представлявания” е принципен и не е свързан с конкретно произнасяне от въззивния съд, довело до решаващия му извод за наличие в случая на такова споразумяване. Такъв характер има и въпросът „съдържа ли чл.40 ЗЗД презумпция за недобросъвестност на приобретателя – знание и намерение за увреждане”. Във връзка с този въпрос следва да се отбележи и че съдът не е основал изводите си на презумпция за недобросъвестност, а е приел за установена такава от доказателствата по делото. По въпроса „следва ли в производство по чл.40 ЗЗД привличане на пълномощника като необходим другар” виж казаното по – горе във връзка с изложението на О., а втората част на този въпрос за това каква е отговорността на пълномощника спрямо упълномощителя е неотносима към имащо значение за изхода на спора произнасяне от въззивния съд. Бланкетен е въпросът „следва ли в иска по чл.40 ЗЗД да участва лице, което не е било страна по сделката, увреждаща за ищеца”, при което не е възможна преценката от касационния съд за значението му за спора по делото.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по касационната жалба на [фирма] в отхвърлителната му част по въпроса по приложението в случая на разпоредбата на чл.17 ал.2 ЗЗД, за се провери съответствието му с практиката на ВКС по гр.д. № 291/2012г. Въпросът „в какви ситуации е допустимо правата на трети лица, чийто праводатели са страна по недействителна сделка, да се запазят и допустимо ли е тези разпоредби да се прилагат разширително и за случаи извън посочените в закона” не е относим към имащо значение за изхода на спора произнасяне от въззивния съд. Не обосновава допускането на касационно обжалване въпросът за непроизнасяне от въззивния съд по оплакването на касатора във въззивната му жалба, че след като ищецът е страна по сделката, прогласяването на чиято недействителност той цели с предявения иск, се предпоставя и интересът му за прогласяване порочността на сделката да обвързва и ответниците Р.П. и [фирма], произтичащо от факта на предявен срещу тези лица и ревандикационен иск. Това е така, защото съдът, приемайки, че съображенията във въззивната жалба за действието на нищожността са неприложими към П., доколкото в случая се касае за относителна недействителност и приложение има чл.17 ал.2 ЗЗД, всъщност се е произнесъл по посоченото оплакване.
За касационното обжалване следва да бъдат представени от страните доказателства за внесени от тях по сметката на ВКС държавни такси: Т. и С. О. – общо 693.74лв., А. и Т. Т. – общо 693.74лв. и [фирма] 693.74лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 135 от 29.VІІ.2016г. по в.гр.д № 313/2016г.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 693.74лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
УКАЗВА на Т. И С. О. в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС общо 693.74лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
УКАЗВА на А. И Т. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщение да представят доказателства за внесени по сметката на ВКС общо 693.74лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: