Р Е Ш Е Н И Е
№ 854
София 14.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1277/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О”Е. /в ликвидация/, град П., подадена от пълномощника му адвокат И, срещу въззивно решение №990 от 30.05.2007 г. по гр. д. №3275/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че има грешка в плана към 1990 г., тъй като тогава процесният имот е бил държавен, а ЗВСОНИ е влязъл в сила през 1992 г. С влязлото в сила решение между страните по делото по иск с правно основание чл.108 ЗС е установено правото на собственост на ищците към момента на подаване на исковата молба – 1997 г., но не и към 1990 г.
Ответниците по касационната жалба А. Б. Т., с. Ц., област П. и Р. Б. Т., град П., оспорват жалбата.
Ответниците по касационната жалба „М”Е. , А. , община Р. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Пловдивският окръжен съд е отменил решения №9/08.04.2005 г. и №5/01.11.2006 г. по гр.дело №2881/1998 г. на Пловдивския районен съд и е признал за установено по отношение на „О”Е. /в ликвидация/, „М”Е. , А. , община Р. и държавата, представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, че А. Б. Т. и Р. Б. Т. са собственици на дворно място с площ от 4 427 кв.м., представляващо имот пл. №1363 в кв.137 по плана на с. Ц. от 1963 г., което не е било заснето самостоятелно в кадастралната основа на плана от 1990 г., а е включено в имот пл.1715 в кв.140, парцел **** – НПК М. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение ищците са признати за собственици на процесния имот и същият не отразен в плана от 1990 г.
Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Съдът е бил сезиран с иск установяване право на собственост върху недвижим имот към минал момент – 1963 г., който имот впоследствие поради грешка не е заснет в плана от 1990 год. За основателността на този иск е без значение какви промени в регулационния статут на имотите са се извършвали след посочения минал момент. В случая е установено по безспорен начин, че наследодателят на ищците Б е бил собственик на процесния имот към 1963 г. и собствеността му е възстановена по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Ето защо трябва да се приеме, че няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба А. Б. Т. и Р. Б. Т. трябва да бъдат присъдени 300 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №990 от 30.05.2007 г. по гр. д. №3275/2006 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „О”Е. /в ликвидация/, град П., да заплати на А. Б. Т., с. Ц., област П. и Р. Б. Т., град П., 300 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.