3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
Гр.София, 17.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 451 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 516/30.10.14г., постановено по гр.д.№ 635/14г. от Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 914/16.06.14г. по гр.д.№ 7079/13г. на Плевенския районен съд за признаване за установено на основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД по отношение на Й. Ц. Ц., [населено място], че същата дължи на кредитора ЗК [фирма] сумата 16856 лв. ведно със законната лихва от 14.10.13г., представляваща сума, получена без правно основание, за която е издадена заповед за изпълнение № 3357/17.10.13г. по ч.гр.д.№ 5481/13г. от Плевенския районен съд, както и в частта за разноските и вместо това е постановено, че признава за установено на основание чл. чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.34, пр.1 ЗЗД по отношение на Й. Ц. Ц., [населено място], че същата не дължи на кредитора ЗК [фирма] сумата 16856 лв. ведно със законната лихва от 14.10.13г., представляваща сума, получена без правно основание, за която е издадена заповед за изпълнение № 3357/17.10.13г. по ч.гр.д.№ 5481/13г. от Плевенския районен съд.
Касаторът поддържа, че решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Й. Ц. Ц., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор „Каско на МПС” на собствения на застрахования автомобил „Фолксваген” със срок на действие от 18.07.08г. до 17.07.09г. На 02.08.08г. при управлението от лицето К. Г. автомобилът е попаднал в шахта на пътното платно, от което са настъпили увреждания на вещта. Застрахователят е заплатил обезщетение за вредите в размер на исковата сума от 16856 лв., като претенцията е предявена за връщане на получено без основание съгласно чл.55 ЗЗД. Решаващият състав е изложил съображения, че по силата на чл.211 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение по имуществена застраховка само в изрично изброените случаи, но след като вече е платил не може да претендира връщане на получено без основание, тъй като е налице валиден застрахователен договор. В този смисъл са отхвърлени въведените от застрахователя основания за отказ за изплащане на обезщетението, уговорени в общите условия на договора – при настъпили вреди вследствие на техническа неизправност и при управление на МПС от незастрахован водач (извън застрахования собственик и неговия съпруг). Въззивният съд е посочил в мотивите, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, пр.1, във връзка с чл.34,, пр.1 ЗЗД е неоснователен и следва да се признае за установено по отношение на ответника, че същият не дължи на кредитора сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпроса за това кога е налице начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като твърди противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1/79г.
Въззивният съд се произнесъл по иск, предявен по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, след постъпило възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение. Искът е за установяване на съществуването на вземането на кредитора – заявител в заповедното производството. В случая въззивният съд е изложил съображения, че така предявеният иск е неоснователен, но едновременно с това е постановил установителен диспозитив, че ответникът „не дължи на кредитора” сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне за проверка на вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 337.12 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 516/30.10.14г., постановено по гр.д.№ 635/14г. от Плевенския окръжен съд УКАЗВА на касатора ЗК [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 337.12 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.