ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 856
гр. София 02.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.05.2017 (десети май две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5464 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 25 152/25.08.2016 година, подадена от [фирма]-клон Р. [населено място], срещу решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 1164/06.04.2016 година на Районен съд Пловдив, ХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 12 900/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на И. С. Р. от длъжността „монтажник електрооборудване“ в Завод за производство на компоненти за средно и високо напрежение [населено място] при [фирма]-клон Р. [населено място], извършено със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на дружеството, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4042.71 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 18.08.2015 година до 18.02.2016 година. В подадената от [фирма]-клон Р. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. С. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма]-клон Р. [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. С. Р. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
[фирма]-клон Р. [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.08.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 25 152/25.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да приеме, че извършеното със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] уволнение на И. С. Р. от длъжността „монтажник електрооборудване“ в Завод за производство на компоненти за средно и високо напрежение [населено място] е незаконно съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че на ответника по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Дисциплинарното нарушение се е състояло в това, че Р. е спял в бункера за капаци на FА1 и в контейнера за боклук по време на работа. Работодателят е бил уведомен за това нарушение с доклад от 10.05.2015 година на А. В. П.-началник смяна в отдел „А.“. Във връзка с така извършеното дисциплинарното нарушение от И. С. Р. са били изискани обяснения и той е дал такива на 10.08.2015 година.
Съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ трябва да бъде мотивирана, като в нея трябва да бъдат изложени конкретните обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или служителя, кога е извършено, наказанието и законния тест, въз основа на който то се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивирана на заповедта било въведено с оглед на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяването на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на работника или служителя да упражни правото си на защита. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания тя е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. Прието е че заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място], не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като не е мотивирана, поради което се явявала незаконна. Същата. съдържала посочване на правното основание за прекратяване на трудовия договор, като лаконично било посочено, че наказанието се налага за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина-спане в бункера за капаци на FA1 и контейнера на боклук по време на работа. Не били посочени датата и часа на деянието, за което се налагало дисциплинарното наказание. Това не давало възможност да се провери спазването на сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, както и не позволявало да се индивидуализира нарушението, с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ, предвиждащо, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Според въззивния съд дисциплинарните нарушения могла да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Такова препращане обаче липсвало в заповедта за уволнението на И. С. Р.. При отсъствие на индивидуализация на конкретното извършено нарушение в атакуваната заповед чрез негови обективни и субективни признаци, било невъзможно да се установи по безспорен начин, че наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвиждала точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Посочените в закона реквизити били задължителни, като липсата на само един от тях била достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ била императивна. В случая липсата на изискуемото от закона съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била толкова съществена, че не можело да бъде санирана в хода на съдебния спор, тъй като се касаело до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание правела невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
Освен посоченото съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че за пълнота на изложението следвало да се подчертае, че дори да се приемело, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана мотивирана и постановена, съобразно изискванията, установени в разпоредбата на чл.195 от КТ, посоченото в нея деяние не съответствало на тежестта на наложеното дисциплинарно уволнение. Преценката за тежестта на нарушението следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършената дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В обясненията, дадени по реда на чл.193 КТ, Р. бил заявил, че е легнал да спи, тъй като му е станало лошо. Не били представени доказателства, опровергаващи и твърденията, че в периода, когато е спял, Р. не е бил в установената почивка през работното време. Не били представени и доказателства, установяващи, че ответникът по касацията преди е бил наказван дисциплинарно. Още повече, че двата месеца преди уволнението той бил получил допълнително възнаграждение за трудова дисциплина. Според въззивния съд това обосновавало извода, че тежестта на наказанието не съответствала на деянието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор между страните по делото.
Във връзка с тези изводи на състава на Окръжен съд Пловдив в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма]-клон Р. [населено място], поставя процесуално правните въпроси за това задължен ли е въззивният съд да произнесе собствени мотиви във въззивното производство, ако приема мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях по реда ва чл. 272 от ГПК и за това ако въззивният съд е изложил единствено декларативни мотиви, целящи обвръзка между решението му и препратката по чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивното решение счита ли се за надлежно мотивирано. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивният състав на Окръжен съд Пловдив в противоречие с решение № 181/12.07.2016 година, постановено по гр. д. № 360/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 136/02.10.2014 година, постановено по т. д. № 4309/2013 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 4/18.02.2016 година, постановено по гр. д. № 3322/2015 година, по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 13/02.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4287/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което били налице предвидените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване на решението му. Така посочените въпроси наистина са съществени, доколкото в мотивите на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че след като е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установеното от Районен съд Пловдив. Събраните в първата инстанция доказателства били обсъдени правилно, преценени са били релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 272 от ГПК, съставът на Окръжен съд Пловдив е препратил към мотивите на първоинстанционния акт по отношение на установената фактическа обстановка. Същите обаче не могат да послужат като основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Това е така тъй като по отношение на решаващия мотив на въззивния съд за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно нарушение на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ въззивният съд е изложил собствени мотиви почерпени от съдържанието на заповедта, а не е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 от ГПК.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма]-клон Р. [населено място], поставя и материално правния въпрос за това следва ли дисциплинарното нарушение да е точно, подробно и детайлно описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание или е достатъчно на работника да му е било ясно основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение. Изложени са твърдения, че по отношение на тези въпроси са налице предвидените в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като е направено позоваване на № 819/06.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1523/2009 година, решение № 169/31.05.2010 година, постановено по гр. д. № 728/2009 година и решение № 99/05.04.2011 година, постановено по гр. д. № 380/2009 година, всичките по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставения въпрос е съществено значение, включен е в предмета на исковия спор и е обусловил изводите на въззивния състав на Окръжен съд Пловдив при постановяване на решението му. Предвид на това, с оглед преследваната от закона с изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание цел и тъй като в конкретната заповед се съдържа посочване на други документи на работодателя и на дадените от И. С. Р. по реда на чл. 193 от КТ обяснения, следва да се допусне касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив за проверка на съответствието му с цитираните по-горе три решения на ВКС, ГК, ІV г. о.
С оглед на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/2015 година по подадената срещу него от [фирма]-клон Р. [населено място] касационна жалба с вх. № 25 152/25.08.2016 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма]-клон Р. [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 161.46 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/2016 година.
ДАВА на [фирма]-клон Р. [населено място], И. з. Р., И. п. 1 № 14 едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 161.46 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.