ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 856
С.,22.06. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 1196 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на А. Я. С. от [населено място] срещу въззивното решение на П ловдивския окръженен съд /ПОС/ от 22.ІV.2010г. по в.гр.д. № 542/2010г.
Ответникът по касационната жалба Т. С. Я. от [населено място], [община], в отговора си по чл.287 ал.1 от ГПК е изложил становището си по съществото на спора, но не и по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е обезсилил решението на Пловдивския районен съд 07.І.2010г. по гр.д. № 7564/2009г., с което е признато за установено, че Т. Ст.Я. дължи на А. Я.С. 4900лв., представляващи дадена на първия от С. в заем сума през месец май 2008г. за закупуването на МПС “Мерцедес МВ 100 Д 2.4” Микробус с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 06.ІV.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по ч.гр.д. № 4675/2009г. на ПРС на С. е издадена заповед за изпълнение за посочената сума по заявлението му по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът Я. е възразил писмено в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. При това положение предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като може да се предяви осъдителен иск.
В изложението на А. Я. С. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в три определения, че искът, който се предявява след подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е установителен.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения от касатора въпрос, уточнен от съда – допустим ли е иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца парична сума, предмет на издадена по реда на чл.410 и следв. от ГПК заповед за изпълнение, оспорена в предвидения в чл.414 ал.2 от ГПК срок. По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в представеното определение на състав на ВКС ТО № 522/15.Х.2009г. по ч.т.д. № 541/2009г., постановено по реда на чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд ГК № 551 от 22.ІV.2010г. по гр.д. № 542/2010г.
УКАЗВА на А. Я. С. от [населено място] в едноседмичен срок от връчването му на препис от настоящото определение да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 98лв., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: