4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 156/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр.София, 19.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 156/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. Д. от [населено място], Софийска област, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ив.С. от АК-К. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд № 483/20.10.2011 год., постановено по гр.дело № 623/2011 год. С това решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Самоковския районен съд № 61/31.03.2011 год. по гр.дело № 120/2010 год. в частта му, с която е осъдена ЗК [фирма], [населено място] на основание чл.407, ал.1/отм./ТЗ да заплати на Й. М. Д. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на автобус „Мерцедес 207Д” с рег.№ СО 5875, чийто застраховател по застраховка „гражданска отговорност” е ответника , като е прекратил производството по делото в тази част. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че при безспорно установена фактическа обстановка, съдът е направил погрешни крайни изводи, като е приел, че с предявяването на граждански искове срещу делинквента и неговия работодател ищецът вече е упражнил правото си на обезщетение за понесените вреди, което погасява правото му на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”. Поддържа становището, че гарантирайки интереса на увредения, законодателят му е предоставил две възможности за защита правото му на обезщетяване: от делинквента-по реда на чл.45 ЗЗД и пряко от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” с иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ. Право на пострадалия е да направи избора от кого да търси вредите. Излагат се доводи, че осъждането на делинквента да заплати определен размер неимуществени вреди не лишава увредения от правото му да търси заплащане на същите вреди директно от застрахователя. Евентуалното плащане от страна на делинквента би намалило размера на дължимото обезщетение или би го погасило напълно, като това се отразява на основателността на прекия иск срещу застрахователя, но не и на неговата допустимост.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуален и материалноправен въпрос относно допустимостта на иска по чл.407, ал.1/отм./ТЗ и обусловена ли е допустимостта, респ. основателността на прекия иск срещу застрахователя от изплащане на обезщетението от осъдения делинквент по иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Излага доводи, че по поставените въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора, е налице противоречива съдебна практика, по повод на което е образувано Т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, чието тълкувателно решение въззивният съд е следвало да изчака като спре производството по делото.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма],гр.С. не изразява становище по допустимостта за касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен за сумата 10 000 лева предявеният пряк иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” ведно със законната лихва и присъдените съдебни разноски и е прекратил производството по делото в тази част. Прието е, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на пряк иск срещу застрахователя, тъй като вече е упражнил правото си на деликтно обезщетение срещу делинквента, който е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати обезщетение за същите вреди. Направен е извода, че искът по чл.407, ал.1/отм./ТЗ е процесуално недопустим независимо дали и в какъв размер ищецът е удовлетворен от прекия причинител на вредите, тъй като двата иска са в съотношение на евентуалност, а не на кумулативност.
Въззивното решение съдържа произнасяне по релевантния за изхода на спора процесуален въпрос: при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента допустим ли е пряк иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”, ако не е изплатено присъденото обезщетение на пострадалото лице от осъдения делинквент.
Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2/06.06.2012 год. по т.дело № 1/2010 год. на ОСТК. В цитираното тълкувателно решение е прието, че при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим пряк иск на увреденото лице по чл.407, ал.1/отм./ТЗ съответно по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност. Изплащането на присъдената сума от делинквента има евентуално значение само за основателността на прекия иск срещу застрахователя, но не и за неговата допустимост.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на постановеното въззивно решение, като делото се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба. Предвид характера на иска ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд № 483/20.10.2011 год., постановено по гр.дело № 623/2011 год.
Делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ