О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София, 30.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3057 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 5 от 07.01.2013 год., по в.т.д.№ 1035/2012 год., в частта, с която е отменено решение № 60 от 29.02.2012 год., по т.д.№ 269/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд относно определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] – 01.06.2011 год. и за такава е приетата датата 31.01. 2007 година, както и в частта, с която е потвърдено горепосоченото решение на първостепенния съд за оставяне без уважение искането на настоящия касатор за откриване производството по несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, в частта за определената от въззивния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност. Соченият порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е обоснован с липсата на правен интерес от предприетото въззивно обжалване на първоинстанционния съдебен акт в тази му част за въззивниците: И. Т., М. Р. А., Б. И. К., В. Х. Ф. М. и „У. И. Л.”, със седалище [населено място], Република К., които в качеството си на присъединени по реда на чл.629, ал.4 ТЗ кредитори нито с молбите си за присъединяване, нито впоследствие до приключване на устните състезания в първата инстанция, са твърдяли конкретна първоначална датата на състоянието на неплатежоспособност, производството по несъстоятелност спрямо длъжника, образувано по молбата на кредитора [фирма], [населено място] по чл. 625 ТЗ, която е изцяло уважена с решението на първоинстанционния съд по чл.630, ал.1 ТЗ.
Следователно, доколкото други въззивни жалби срещу решението на КОС относно определената начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] не са били подавани, то според изложеното в касационната жалба, въззивният съд не е бил надлежно сезиран и е отсъствала процесуална възможност същият да приеме различна от посочената в първоинстанционния съдебен акт такава начална дата.
Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
Позовавайки се на момента на възникване на паричните задължения на длъжника към въззивниците, като негови кредитори, а именно – след 01.06.2008 год. и непаричния характер на дълга му към последните преди тази дата, произтичащ от сключените помежду им предварителни договори за продажба на недвижими имоти, касаторът възразява и срещу процесуалната и материална законосъобразност на извода на въззивния съд, че финансово –икономическото състояние на ответното ТД подлежи на изследване още към началото на м.01.2007 год., както и че същото е загубило финансовата си автономия и се е оказало в обективна невъзможност да обслужва тези си задължения по търговски сделки към всеки един от своите кредитори, каквото качество са имали и въззивниците към същия този момент.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на 8 въпроси на материалното и процесуално право, определени за значими за крайния правен резултат по делото. Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС по формулираните от касатора процесуалноправни въпроси под № 4, № 5, № 6 и № 7, които най- общо се свеждат до задълженията на решаващия съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи съображения защо отхвърля част от тях като недостоверни , да обсъди заключенията на всички допуснатите и изслушани по делото експертизи, като изрично посочи съображенията си за невъзприемане на част от тях и за начина на преценка на заключението на в.л., както и за наличие на процесуална възможност въззивната инстанция да откаже изслушване на допълнителна експертиза, когато самото вещо лице по първоначалната, изслушана във въззивното производство заяви, че в заключението му липса отговор на всички поставени от страните въпроси, са посочени постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК решения на ВКС: № 24 от 28.01.2010 год., по гр.д.№ 4744/2008 год. на І г.о.; № 554 от 08.02.2012 год., по гр.д.№ 1163/2010 год. на ІV г.о.; №235 от 04. 07.2011 год., по гр.д.№ 513/2010 год. на ІV г.о. на ВКС; №217 от 09. 06.2011 год., по гр.д.№ 761/2010 год., на ІV г.о.; № 176 от 08.06., по гр.д. №1281/2010 год. на ІІІ г.о. ; № 118 от 15.05.2012 год., по гр.д.№ 588/ 2011 год. на ІІІ г.о.; №762/20.07.2011 год., по гр.д.№ 1371/2009 год. и № 542 / 07.02.2012 год., по гр.д.№ 1083/2010 год. на ІV г.о..
В същата вр. са цитирани са и редица определения на отделни състави на ВКС,ТК, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна – [фирма], [населено място], чрез управителя си Д.Д., е оспорила допустимостта и, а алтернативно и основателността на искането за допускане на касационно обжалване в срока по чл.287, ал.1 ГПК, позовавайки се както на отсъствие на предпоставките за достъп до касационен контрол, така и на липса на надлежна процесуална легитимация за касатора, поради непритежаване качеството кредитор на длъжника.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, следва да се приеме за процесуално допустима. Касаторът е участвал като страна в първоинстанционното и във въззивното производства, поради което в негова полза е възникнало потестативно право на касационна жалба. Наистина същата не е подадена в рамките на специалния преклузивен срок по чл.633, ал.1 ТЗ, който дерогира общия прекратителен срок по чл.283 ГПК, но обстоятелството, че в случая, предвид субсидиарно приложение на ГПК решаващият състав на Пловдивския апелативен съд изрично е определил по – дълъг от посочения от законодателя срок за касационно обжалване – едномесечен, считано от връчване решението на страните, налага приложението на чл.62, ал.3 ГПК и като подадена в рамките на така указания срок, касационната жалба не е просрочена.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което вместо определената от Кърджалийския окръжен съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] – 01.06.2011 год. е приета датата 31.01.2007 година, въззивният съд се е позовал на заключението на допусната и изслушана във въззивното производство нова съдебно-счетоводна експертиза, обхваща значително по- разширен, спрямо разгледания в първоинстанционното производство пред КОС, период на изследване финансово – икономическото и имуществено състояние на ответното търговско дружество. Счетено е, че доколкото от констативно – съобразителната част на заключението на в.л. се установява, че дейността на дружеството-длъжник е свързана с изграждане на комплекс от апартаменти, магазини и обслужващи помещения в к. к. ”Слънчев бряг” и последващата им продажба, то с оглед спецификата и следва да се прецени и дали последното е финансирало същата от началото и през 2005-2006 год. със собствен или заемен капитал. Следователно обстоятелството, че още през 31.01. 2007 год. ответникът е натрупал задължения от банков кредит към „П. И. Б.”АД, възлизащи на сумата 31 358 млн. лева главница, които е погасил същата година, но с парични средства от собственик на капитала му – „В.” Е., т.е. с друг кредит, за обезпечаването на който на 02.02.2007 год. е сключен договор за ипотека на всичките му имоти в полза на първия кредитодател, при което собственият му капитал се явява отрицателно число, според съжденията на Пловдивския апелативен съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, да се счете, че още към този момент ЮЛ – търговец е в състояние на свръхзадълженост.
Отчитайки поемането на нови задължения – получени аванси от купувачи – клиенти на и останалите неиздължени вземания: на отделните доставчици от СМР, възлизащи на 8 000 лв., на служители и за осигуровки и данъци в общ размер от 21 000 лв. решаващият състав на въззивния съд е преценил като ирелевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност фактът, че загубата за визирания период е била покрита частично. Изложени са съображения, че доколкото специфичната дейност на длъжника – изграждане и продажба на строителни обекти е продължителен процес и генерирането на приходи от нея настъпва в значително по- късен момент, то проверката за финансово – икономическото му състояние не следва да се ограничава с конкретен период от време или с конкретна дата, а по необходимост трябва да обхваща по- продължителни периоди от време.
Затова, позовавайки се на безспорно установените чрез заключението на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза факти за средствата, с които е започнато изграждането на процесните строителни обекти, както и за липсата на растеж в икономическите показатели за финансова автономност на дружеството – ответник и след 31.01.2007 год., които са в тенденция на трайно и необратимо влошаване – към 31.12.2007 год. коефициентът на обща ликвидност е 0.49, а собственият му капитал, отново отрицателна стойност / -7 512 хил.лв./, към 31. 12.2008 год. краткосрочните задължения към различни доставчици са 335 хил. лева, а към клиенти по платените от тях аванси – 2 458 млн.лв., към 31.12.2009 год. съответно – коефициента на обща ликвидност – 0.30, към 31.12.2009 год. – в размер на 0.25, към 31.12.2010 год. – 0.19 и към 29.07.2011 год. – 0.001 , като единственият краткосрочен ликвиден актив са налични парични средства на ЮЛ- търговец от 466 037 лв., Пловдивският апелативен съд е изградил краен правен извод, че същото е в невъзможност да обслужва ликвидните си и изискуеми задължения към всички свои кредитори и това му състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост започва от 31.01.2007 год..
Същевременно произнасяйки се по същество по оплакванията във въззивната жалба на въззивника „П. И. Б.”АД, настоящ касатор, решаващият състав на въззивния съд е приел, че той няма качеството на кредитор на длъжника [фирма], поради което по отношение на последния не са били налице нито условията за присъединяване в производството по несъстоятелност по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, нито същият е разполагал с потестативно процесуално правомощие на въззивна жалба. Изложени са съображения, че и в хипотезата на чл.510 ГПК взискателят не е титуляр на вземането срещу ответника, възложено му за събиране по надлежния ред, а такъв си остава длъжникът му, срещу когото е предприето принудителното изпълнение и затова „П. И. Б.”АД не е сред лицата легитимирани да правят и искане, основано на чл.630, ал.2 ТЗ.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на процесуалното и материално право, вписани под № 1, 2 и 8 в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОКГТК на ВКС са: 1.” Приложими ли са към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, основана на чл.625 ТЗ разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по искане за определяне на конкретна начална датата на неплатежоспособност, направено за първи път с въззивната жалба, ако жалбоподателят е бил надлежно конституиран като страна в първоинстанционното производство и не е направил такава искане нито с молбата си по чл.625 ТЗ, нито го е заявил до приключване на съдебното производство пред първата инстанция?”; 2. „Предоставянето на взискател за събиране на запорираното вземане от частен съдебен изпълнител по реда на чл.510 ГПК легитимира ли същият като кредитор, който може да подаде молба по чл.625 ТЗ срещу длъжника, респ. да се присъедини в производството, образувано по молба на друг кредитор по реда на чл.629, ал.4 ТЗ, да прави искане по чл.630, ал.2 ТЗ и да предприеме въззивно обжалване?”; 3. „Следва ли твърдяната от кредитор начална дата на неплатежоспособност, възприета за такава и от съда да е определена към момент, към който не е настъпила изискуемостта на задължението към този кредитор, нито е налице паричен дълг на длъжника?”, отговарят на общото главно изискване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са релевантни за крайния изход на делото, предвид предмета на същото.
Основателно по отношение на същите е и позоваването на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. Съобразена спецификата на производството по несъстоятелност и необходимостта от изясняване съдържанието на чл. 510 ГПК в разгледаната от въззивния съд хипотеза на взискател с неудовлетворено парично притезание от търговска сделка, установено по основание и размер, надлежно възложено му за събиране от запорирано вземане на негов длъжник срещу ответника, като трето задължено лице, както и субсидиарното приложение на нормите на ГПК към част ІV ТЗ, дават основание да се приеме, че формулираните по- горе въпроси, при отсъствие на формирана трайна или задължителна съдебна практика на ВКС са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт, в частта относно определената от въззивния съд начална дата на неплатежоспособността на длъжника, поради следното:
Правният интерес на въззивниците от обжалване на първоинстанционния съдебен акт в посочената част произтича както от обстоятелството, че по отношение на началната дата на състоянието на неплатежоспособност се формира сила на пресъдено нещо, а тя е от значение за следващите процесуални действия, които страните биха могли да предприемат в своя защита, така и от факта, че сам по себе си пропускът в обстоятелствената част и петитума на молбата по чл. 625 ТЗ, респ. за присъединяване на кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ да се посочи на началната дата на неплатежоспособността на длъжника не води до оставянето и без движение, като нередовна. Определянето на същата, като необходим реквизит на решението по чл.630, ал.1 ТЗ е императивно вменено в задължение на съда по несъстоятелността, който не е и обвързан от конкретно посочената от молителя дата, поради което същият, като кредитор, всякога има правен интерес да предизвика инстанционен контрол над постановения съдебен акт, ако твърди различен от приетия начален момент на състоянието на неплатежоспособност на длъжника.
Що се касае до останалите правни въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, то част от тях, макар и важни процесуалноправни, са относими към правилността на обжалвания съдебен акт и свързани с изпълнение на императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, са предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка по същество на въведените касационни основания, поради което ирелевантни за приложното поле на касационното обжалване, не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, а в другата си част, са разрешени от Пловдивския апелативен съд в пълно съгласие с цитираната и от касатора задължителна съдебна практика, поради което отсъства визираният селективен критерии.
Водим от изложените съображения, настоящиятсъстав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 5 от 07.01.2013 год., по в.т.д.№ 1035/ 2012 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], гр. София в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 125 лв./ сто двадесет и пет лева/, съгласно чл.25 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и документ удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната- жалбоподател, че при неизпълнение на дадените и указания в срок касационното производство ще бъде прекратено, а касационната жалба – върната.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: