О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр. София, 06.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 675 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. С. И. и от наследниците на починалия в хода на въззивното производство на 19.08.2009 г. ищец И. А. И. – М. Х. И.-съпруга и Р. И. С.-дъщеря, чрез адвпълномощника Г. Я. срещу решение № 9/16.02.2010 г. по в. гр. д. № 201/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 144/16.12.2008 г. на Русенския районен съд по гр.дело 2016/2007 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. и И. И. искове срещу О. Р. за приемане за установено, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул.”А” № 1, представляващ дворно място от 4024 кв.м., който по тогава действащия план на гр. Р. е представлявал парцел ****span>I-3 в кв.20 ведно с масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и тавани паянтова постройка, долепена до първата със застроена площ от 77 кв.м., както и за осъждане на ответника да им предаде владението на описания имот. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е решил правния въпрос за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, който е решен в противоречие с указанията, дадени с ТР № 1/17.05.95 г. по гр. д. № 3/94 г. на ОСГК на ВКС – т.1-ва. В изложението са мотивирани доводи за липсата на доказателства за одържавяване на процесния недвижим имот, поради което според жалбоподателите е неправилен извода, че процесният имот е различен от този който е одържавен от наследодателя им, че материалноправният въпрос се изразява в неточното и превратно прилагане на чл.108 от ЗС, че от представените писмени доказателства е установено, че реституционният ефект на ЗВСОНИ е настъпил и ищците са собственици на процесния имот.
Ответника по жалбата О. Р. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС въззивният съд е приел, че жалбоподателката М. И. и първоначалният ищец, починал в хода на въззивното производство И. И. са наследници по закон на В. В. И. , б.ж. на гр. С., починала на 02.08.2003 г.
Прието е, че съобразно АДС, приложен по делото № 6/28.12.1950 г. на ГНС Р. на основание ПМС № 3143/50 г. по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците В/Лоти/ А. И. И. /удостоверение за идентичност на имената е приложено по делото/ са одържавени на основание ЗОЕГПНС сградите, описани в исковата молба – масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 103 кв.м., състояща се от 3 стаи, 1 кухня, 1 коридор, 2 килера, клозет, маза и таван и долепена до нея паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв.м., състояща се от 3 стаи, кухня, антре и един килер, построени в парцел ****span>I-3 в кв.20 Летните квартали по плана на гр. Р., ул.”Алеи В. ” № 1, целият с площ от 4024 кв.м., като е отчужден и терена и находящите се в него други постройки. Прието е от съда, че одържавения имот е бил предоставен на ОСП”Ж” Р. Съобразно отбелязването в акта от 13.10.2003 г. към 01.09.92 г. сградите описани в същия са съборени, а терена е част от М. парк, като на 01.09.92 г. Кмета на О. Р. е отказал отписването на държавен имот в акт № 6/28.12.1950 г. с бивш собственик В. /Лоти/ А. И. И. от актовата книга за имотите държавна собственост.
Като е възприел заключение на тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че намиращата се понастоящем сграда с пристройки на ул.”А” № 1 с предназначение заведение за обществено хранене е с различно местоположение в сравнение с първата от процесните одържавени сгради според стар, недействащ план, одобрен със заповед № 5939/18.10.48 г., както и че постройките и сградите по п.п. от 2 до 8-ми в АДС № 6/28.12.1950 г. не съществуват. Прието е от съда, че не е установено съществуващата сграда на ул.”А” № 1 да включва част от одържавената сграда от 103 кв.м.. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е установено по делото одържавените сгради, описани в исковата молба да са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени и поради това не е настъпил реституционния ефект на посочения закон. Според съда не се установява жалбоподателите-ищци да са собственици на процесния имот и поради това предявеният иск за ревадникация на процесните сгради е неоснователен.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд по правния въпрос от жалбоподателите за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ. Правният въпрос е решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. – т.1-ва на ОСГК на ВКС. Според т.1-ва от посоченото ТР № 1/95 г. кумулативните предпоставки в чл.1,ал.1, респективно чл.2,ал.2 и в чл.4,ал.1 от ЗВСОНИ за да настъпи реституционния ефект на закона са – към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от ТТ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Според същата т.1-ва от предвидените предпоставки на ЗВСОНИ не е поставено условието предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Прието е, че необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията. По поставения правен въпрос се установява наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Останалите доводи на жалбоподателите в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не следва да се разглеждат в настоящото производство по чл.288 от ГПК, в което се преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 9 от 16.02.2010 г. по в. гр.дело № 201/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 144 от 16.12.2008 г. по гр.дело № 2016/2007 г. на Русенския районен съд.
Указва на жалбоподателите М. С. И., М. Х. И. и Р. И. С., чрез адв. Г, гр. Р., ул.”Б”, № 8, ет.3 да внесат по сметка на ВКС сумата 51 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасянето на таксата. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: