3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. София, 26.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3598 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г. и Д. И. Г. против решение № 162/25.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответника по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивния съд се е произнесъл по основателността на иск с правно основание чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД. Съдът е приел, че сделки за продажба на недвижими имоти са недействителни, нищожни на основание чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като лицето, отразено в договорите като продавач на имотите не е упълномощило посоченото като пълномощник лице по представените договори.
В исковата молба са изложени фактически твърдения за липса на представителна власт на пълномощника на ищцата, като се е твърдяло, че ищцата не е подписвала пълномощно в полза на посоченото като неин пълномощник лица в нотариалните актове, с които впоследствие това лице, като пълномощник на ищцата, е прехвърлили нейните собствени имоти на ответниците по делото. В петитума на исковата молба е посочено, че се претендира прогласяването на недействителността, нищожност на представеното пълномощно, както и на сключените без представителна власт сделки за продажба на недвижимите имоти, посочени в исковата молба. Първоинстанционния съд не се е произнесъл по иска за прогласяване нищожността на сделките за продажба на недвижимите имоти, като е приел, че същите са нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие, като не е формирал изводи и не се е произнесъл по иска за прогласяване не нищожността на упълномощителната сделка, въпреки изричното искане на ищцата по исковата молба, както и молбата от 25.01.2013 г. и въпреки доклада по делото, в който е посочен и иска за нищожност на упълномощителната сделка, като предявен с исковата молба. Във въззивната жалба са направени оплаквания в насока, че до прогласяване недействителността на упълномощителната сделка, последващите сделки за продажба на имотите са действителни, както и че липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд по първия от предявените искове – този за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка. Пои тези доводи на въззивника, въззивния съд е приел, че е сезиран само с въззивна жалба по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД по отношение на сделките за продажба на недвижим имот, като е приел, че доколкото ищцата не е подписала представеното по нотариалното производство пълномощно, е налице липса на съгласие и на това основание сделките са нищожни.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани с процесуалната възможност на съда да се произнесе по иск за прогласяване на нищожност на сделка за продажба на недвижим имот поради липса на съгласие, извършени при твърдение на ищеца да нищожност на упълномощителна сделка за тази продажба и предявен иск за прогласяване на тези нищожност, без съдът да се е произнесъл по него. В тази насока се твърди от касатора, на първо място, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вместо по чл.42, ал.2 ЗЗД, както и че решението в тази насока е в противоречие с възприетото по този правен въпрос с практиката на ВКС – решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІV гр.отд и решение №923/17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ІV гр.отд., постановени по реда на чл.290 ГПК.
С цитираните решения на ВКС е прието, че сделка, сключена без представителна власт не е нищожна, а относително недействителна до потвърждаването й от лицето или до прогласяването на упълномощителната сделка за недействителна, като в тази насока правната квалификация на иска не е по чл.26, ал.2 ЗЗД, а по чл.42, ал.2 ЗЗД.Въззивния съд е приел различно от възприетото по този правен въпрос с цитираните решения на ВКС, поради което е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС и касационното обжалване следва да се допусне.
На касаторите следва да се укаже да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 84,26 лева.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162/25.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1336/2013 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
УКАЗВА на Г. Й. Г. и Д. И. Г. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1 адв. Кр.Д. да внесат държавна такса по сметката на ВКС в размер на 84,26 лева, като в едноседмичен срок представят доказателства за внесена държавна такса, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.