3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 04.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1405/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№8552/31.8.2012 г., подадена от адв. П. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – , против въззивно решение №1274/16.7.2012 г. по гр.д.№4154/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на Г. А. Г. от [населено място] сумата 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва от 26.3.2007 г. до окончателното й изплащане,
С обжалваното решение е отменено решение от 08.8.2011 г. по гр.д.№1067/2007 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 8 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. А. Г. от [населено място] против [фирма] – , с правно основание за 20000 лева – неимуществени вреди, и искът за посочената сума е уважен.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.50 ЗЗД, предявен срещу концесионера на “Ски-зона с център Б.”, като вредите са резултат от характеристиките на пистата, представляваща обособен, сигнализиран и обезопасен наклонен планински терен за състезателно или любителско каране на ски и сноуборд, съгласно §1, т.1 от ДР на Наредбата за категоризиране на ски пистите, в сила от 15.3.2005 г. Прието е също така, че доколкото събраните доказателства установяват, че вредите са настъпили на незаснежен участък от пистата, който не е бил сигнализиран и обезопасен от служителите на ответника, пряко отговарящи за нейното поддържане и обезопасяване може да се приеме, че са налице предпоставките да се осъществи отговорността едновременно и по чл.49 ЗЗД/ППВС №17 от 18.11.1963 г./. Съдът е стигнал до извод, че ответникът по иска е нарушил установената от закона обща забрана да не вреди другиму, тъй като злополуката е настъпила на ски писта №5, която е част от предоставената концесия и по конкретно на участък, който по своето естество не е позволявал на ищеца – скиор, с активна състезателна дейност в миналото да възприеме опасността и да избегне инцидента с незабавно спиране. Прието е, че претърпените неимуществени вреди са доказани, а размерът следва да се определи в съответствие с понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и ППВС №4/23.12.1968 г., като се съобрази възрастта на увредения, вида и характера на претърпените травматични увреждания, интензитетът и продължителността на претърпените болки и страдания, и остатъчните проявления, осакатяване и обезобразяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като основният въпрос, от значение за изхода от спора е този за отговорността на ответника- касатор, а именно “Деликтна или договорна е неговата отговорността?”, както и “Дали туроператорът на ски-курорта следва да отговаря за свойствата на вещ, които са променени следствие на метеорологични условия/Юридически събития/, върху които той и всеки друг следва да носи отговорност за щети, настъпили следствие на обичайно поет риск?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Г. А. Г. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставенитe от касационния жалбоподател въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивната инстанция, тъй като не са обусловили изхода от спора. В нито един момент от разглеждане на спора пред двете инстанции не е било спорно, че ищецът – ответник в настоящото производство, е предявил претенции за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане. Не е било налице и твърдение, че обезщетението се търси на основание на договорни клаузи. Не са налице изводи на въззивната инстанция и във връзка с втория поставен въпрос. Във въззивното решение изобщо не са били обсъждани свойствата на вещ, променени следствие на метеорологични условия, а задълженията, които носи концесионерът във връзка с поддържането и обезопасяването на пистите, съгласно концесионния договор.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1274/16.7.2012 г. по гр.д.№4154/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд съд, г.о., 4 състав, по подадена от ответника по исковата молба [фирма] – , касационна жалба, вх.№8552/31.8.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: