О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 859
гр. София, 02.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 471/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Б. Б. – И. е обжалвала в срок въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 28.10.2010г. по гр.д.№ 3551/2009т. по допускане на делбата.
Касационното обжалване по действащия ГПК се допуска съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК не по всички касационни дела, а само по тези, по които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е обусловил решаващите му изводи и същевременно е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, въпросът е разрешаван различно /противоречиво/ от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитиe на правото. Правният въпрос следва да бъде формулиран и мотивиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от касатора, той не може да бъде изведен служебно от касационния съд, а при липса на изведен правен въпрос, касационната жалба не се допуска са разглеждане по същество – ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1.
В разглеждания случай касационната жалба на В. Б. Б. – И. е оставена без движение от въззивния съд в рамките на правомощията му по чл.285 ГПК да администрира касационните жалби като извършва проверка за спазването на срока за обжалване, както и за съответствието им с чл. 284 и чл.280 ал.2 ГПК, с указания, да бъде представено мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. В отговор на тези указания с молба от 14.02.2011г. вх.№ 11981 касаторката е посочила, че съображенията за подадената касационна жалба се основават на противоречивост в мотивите на атакуваното решение с практиката на ВКС по материята. Така поставеният въпрос е твърде общ и не дава възможност да се извърши преценка налице ли са критериите на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По-нататък в изложението са направени доводи за неправилност на решението, които обаче не са относими за фазата по селекцията на касационните жалби, в която не се проверяват изводите на съда по съществото на спора.
С оглед на изложеното и съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС , ОСГК и ТК т.1 касационната жалба на В. Б. Б. – И. не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – непосочване на правния въпрос , от значение за изхода на делото.
Въззивното решение е обжалвано и от А. Йорданов Г. и Г. Д. Н. в частта по допускане на делбата на имоти от т.10 до т.16 по исковата молба .
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и делбата на тези имоти , като се иска делбата да бъде допусната при квоти 1/8 за Г. Н. и 3/8 за А. Г., тъй като и двамата наследяват сина на общата наследодателка Й. Г.. Поддържа се, че делбата на имотите, предмет на касационната жалба е нищожна поради неучастие та съделителя-касатор Г. Н., както и че въззивният съд е нарушил процесуалните правила като не се е произнесъл за правилността на решението на първата инстанция за всички имоти, след като изрично е посочено в жалбата, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят въпросите: трябва ли в делбата да участват всички съделители и може ли съдът да тълкува волята на страните в жалбата стеснително с оглед доводите, които са развити в нея и да приеме, че се отнася до част от решението, а не за цялото.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение и цитираната от касатора съдебна практика не се констатира противоречие по първия въпрос, защото неучастие в делбата не е равнозначно на отхвърлен иск за делба. Нищожността на делбата по смисъла на чл.75 ал.2 ЗН е налице, когато в нея не са участвали всички съсобственици, но разпоредбата е неприложима за случаите, при които съсобственикът е участвал, но правата му са отречени.
Вторият въпрос е обусловил решаващите изводи на съда за имотите по т.10-16 от исковата молба, защото той не е проверил правилността на решението по отношение на правата на въззивниците Г. Д. Н. и А. Йорданов Г. за тези имоти, приемайки, че не са обжалвали решението в тази част. Не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК обаче, тъй като делото е разгледано от въззивния съд по реда на отменения ГПК на основание §2 ал.1 ПЗР ГПК и за правомощията на въззивния съд във връзка със съдържанието на въззивната жалба е налице задължителна съдебна практика ТР 1/2000 г. т.4 . Ето защо касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да тълкува волята на страните в жалбата стеснително с оглед доводите, които са развити в нея и да приеме, че се отнася до част от решението, а не за цялото решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 28.10.2010г. по гр.д.№ 3551/2009т. по допускане на делбата по жалбата на В. Б. Б. – И. вх.№ 79612 от 12.11.2010г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, постановено на 28.10.2010г. по гр.д.№ 3551/2009 г. по допускане на делбата на имотите по т.10-16 от исковата молба по жалбата на А. Йорданов Г. и Г. Д. Н..
Указва на касаторите А. Йорданов Г. и Г. Д. Н. в едноседмичен срок да внесат държавна такса по 40 лв. всеки по сметка на Върховния касационен съд , в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: