2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 322/11 г. на ВКС І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
гр. София, 01.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 322 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, озаглавена „частна касационна жалба”, от [фирма] [населено място] срещу определение № 1209 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 322/11 г. на ВКС І ГО в частта, в която е осъден да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 4 008 лв. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска изменение на определението.
Ответникът по молбата [фирма] оспорва същата.
Ответникът по молбата [фирма] не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В молбата на [фирма] се излагат доводи, че в производството в което ВКС се произнася по допустимостта на касационното обжалване не се осъществява процесуално представителство, затова на ответника се дължат само разноски за проучване на дело в размер на 60 лв.
Молбата за изменение на определението е неоснователна.
Производството пред ВКС е образувано по две касационни жалби, подадени от [фирма] и [фирма]. Ответникът по касация [фирма], чрез своя процесуален представител – юрисконсулт, е депозирал отговор на жалбите, с които е претендирал и за присъждане на разноски. С определението, постановено в производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение от 12.07.2010 г. по гр. д. № 192/08 г. на Софийски градски съд. Осъдил е [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] по 4 008 лв. разноски.
В случая не се касае за проучване на делото, а за изготвяне на писмена защита по дело, което приключва със съдебен акт. Обстоятелството, че молбата е разгледана в закрито заседание не означава, че на ответника не се дължат разноски за процесуална защита по делото. Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Според чл. 78 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, като в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението, е определен съгласно чл. 36 от Закон за адвокатурата. Той не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. С оглед изхода на спора и цената на иска, дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г. на ВАС.
Предвид на изложеното ВКС счита, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за изменение на определение № 1209 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 322/11 г. на ВКС І ГО в частта му за присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: