3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 12.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 6277/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Подадена е от И. Н. П. касационна жалба срещу въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд, с което, като е отменено решението от 14.02.2013 г. по гр. д. № 12399/2011 г. на Софийския районен съд, е допусната делба на един апартамент в [населено място],[жк], между жалбоподателката с квота 1/2 ид. ч., и Е. Д. С. и Т. Д. К. – с квоти по 1/4 ид. ч.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалванеп по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК със становище, че поддържаните от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че делбеният имот е придобит през 1991 г. на възмездно основание по време на брака между жалбоподателката и Д. С. Н. – наследодател на ответниците по касация и ищци по делото, и е станал тяхна съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака през 1997 г. е възникнала съсобственост при равни права за бившите съпрузи на основание чл. 27 СК от 1985 г. /отм./. По възражението на ответницата, сега жалбоподателка, за придобиване на дела на бившия й съпруг по давност, съдът е изложил съображения, че то е неоснователно. Фактическата власт върху делбения имот е предоставена на ответницата по силата на съдебното решение за прекратяване на брака като ползване на семейното жилище след развода. Това основание, на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат от ответницата като собствени. Като посочил, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, и се позовал на разясненията, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд приел, че в случая не се установява отричане или отблъскване на владението на другия съсобственик, нито манифестиране на намерението за своене. Според съда това е така, защото изгонването на бившия съпруг от семейното жилище през 1998 г. – след прекратяването на брака, не е съпроводено с демонстриране на собственически намерения на ответницата и промяна в основанието, на което осъществява фактическата власт. При липсата на изрични и еднозначни действия от нейна страна, това поведение сочи единствено на нежеланието й да споделя повече използването на имота и воля да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, с което това ползване й е предоставено за след развода. На следващо място въззивният съд приел за недоказано възражението по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ за пълна трансформация на собствеността в лично на ответницата имущество. Като приел в крайна сметка, че състоянието на съсобственост, възникнало със смъртта на съсобственика Д. Н., не е преустановено или изключено, въззивният съд допуснал делба между съделителите при законоустановените дялове.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, тъй като не са обсъдени всички възражения и всички събрани по делото релевантни доказателства и неправилно е приложена разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС относно действията, в които се е изразило владението върху съсобствената вещ, отблъскването на другия съсобственик и демонстрирането от жалбоподателката както пред него, така и пред трети лица, на собственическите й намерения.
Във връзка с тези оплаквания, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила процесуалноправния въпрос: длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, а ако смята някое доказателство за неотносимо или недостоверно – да изложи мотиви за това. Поставен е и материалноправен въпрос относно необходимите предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност, който е уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, така: с какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд във връзка с противопоставеното от ответницата възражение за придобивна давност, с което тя е оспорила твърдението на ищците за наличие на съсобствена вещ. С оглед спецификата на разглеждания случай, в който упражняването на фактическата власт от единия от съсобствениците от прекратената съпружеска имуществена общност е започнало на основание предоставяне ползването на семейното жилище, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Поставеният процесуалноправен въпрос по същността си е довод за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на съществени процесуални правила и следва да бъде обсъден при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.05.2014 г. по гр. д. № 7754/2013 г. на Софийския градски съд.
Указва на жалбоподателката И. Н. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева и в същия срок да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда, в противен случай жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: