Р Е Ш Е Н И Е
№ 86/2019 г.
гр. София, 14.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в открито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4135/2018 г. по описа на съда
Производство по чл. 290-293 ГПК.
ПК “Наркооп“ ЕИК 000034287, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, област Бургас чрез адв.С. Г.- Т. АК Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № IV-57 от 15.06.2018 г. по В.гр. дело № 566 / 2018 г. на ОС –Бургас по отхвърления иск с правно основание чл. 93 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на закона – чл. 29 ЗСПЗЗ във вр. с ЗК ( отм.).
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по изведените от касатора въпроси ( доформулирани от касационния съд ) : за възможността гражданският съд да откаже зачитане действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ, поради констатиран порок който не засяга валидността на волеизявлението, а касае само вписването в акт по ЗСПЗЗ за правоимащо лице , лицето – праводател вместо правоприемника, инициирал със заявлението реституционното производство и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ в хипотезата , когато невписаното за правоимащо лице се позовава на правото на реституиран собственик на земеделската земя , търсещ обезщетение за неполучена рента от лице, получило такава вместо него ? поради липса на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона .
Ответникът по касация – МЗХГ оспорва релевираните основания за допускане на касационното обжалване и исканата отмяна на въззивното решение като неправилно.
Съставът на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия , като прецени наведените доводи за отмяна на обжалваното решение в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 30 от 13.02.2018 година постановено по гр.д № 627/2017 година на РС-Карнобат с което е отхвърлен предявения от ПК „Наркооп“ Карнобат срещу Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните и горите за заплащане на сумата от 7000 лв. ( седем хиляди лева )- граждански плод – рента за ползването на земеделски имот № 048002 в с.Крушово за времето 01.10.2014 година – 30.09.2015 година, ведно със законната лихва.
За да постанови решението и отхвърли иска на кооперацията , решаващият –въззивен съд е приел, че липсват доказателства за правоприемство към момента на възстановяване на правото на собственост между кооперацията , призната с решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ за правоимащо лице комуто е възстановена собствеността на процесната нива от 200.001 дка и ПК “Наркооп“ Карнобат, претендираща в качеството си на собственик обезщетението по чл. 93 ЗС.
Върховният касационен съд в правомощията си по чл. 293 ГПК и като съобрази изискванията на чл. 290 ГПК, намира:
По изведения правен въпрос
С разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК законодателят установява възможността решаващият съд да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото ( освен по въпроса дали е извършено престъпление), както и възможността съдът да се произнесе инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.С Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК е прието , че по дела, в които
Държавата като страна се явява трето лице за производството пред административния орган, ако актът не е бил обжалван, е допустим косвен съдебен контрол в гражданското производство в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК – за валидност и материална законосъобразност на административния акт. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол .този контрол не може да бъде проведен само ако Държавата е участвала в административното съдебно производство макар и чрез своите органи.
Очертаната с поставения правен въпрос от касатора хипотеза касаеща вписването за правоимащо лице в реституционния акт на органа на поземлената реституция на лицето – праводател вместо на неговия правоприемник, инициирал със заявлението реституционното производство, и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ, изисква от решаващия съд отговор свързан с констатацията кому е принадлежало правото на собственост на конкретните земеделски земи към момента на тяхното включване в блоковете на ТКЗС. Решаващият съд ще може да направи преценката в конкретната хипотеза дали да зачете или не акта на земеделска реституция в полза на лицето, което претендира това в рамките на спора за собственост, едва след като въз основа на доказателствата по делото, ангажирани от страните, отговори на въпроса кому е принадлежала собствеността при колективизацията на земята и в какво качество- лично или на наследник, лицето инициирало реституционната процедура ( и в двете хипотези последиците на реституцията следа да се зачетат ) претендира собствеността. Гражданският съд по принцип не може да откаже да зачете действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ при порок , който не засяга валидността на волеизявлението на органа, но дали ще зачете гражданско правните последици зависи от конкретната претенция и ангажираните в нейна подкрепа доказателства.
По основателността на касационната жалба
След преценка на наведените доводи на страните , съобразно изискванията на чл. 290 ГПК и в правомощията по чл. 293 ГПК, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна.
Съдът е сезиран с иск на ПК “Наркооп“ гр.Карнобат с правно основание чл. 93 ЗС да бъде осъдена Държавата , представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ), да заплати обезщетение в размер на 7000 лв. за получена рента на собствения им земеделски имот No 048002 в с.Крушово – нива от 200.001 дка, за времето 01.10.2014 година – 30.09.2015 година, ведно със законната лихва.
В хода на производството ПК „Наркооп“ гр.Карнобат поддържа , че като правоприемник на Всестранна кооперация – кредитна кооперация (ВК, КК) „Самопомощ “ с.Крушово, община Сунгурларе, на основание вливане , извършено към 31.12.1979 година , признато по отношение на Държавата с влязло в сила Решение № 201 от 24.10.2014 година по гр.д. № 591/2014 год. на РС- Карнобат, се легитимира за собственик на възстановена земеделска земя – нива от 200.001 дка ПИ № 048002 землището на с.Крушово, собственост на влялата се кооперация.
От фактическа страна е установено , че процесната нива от 200.001 дка в землището на с.Крушово с пл. № 048002 по плана за земеразделяне е възстановена с Решение 19 от 12.09.1997 год. на ПК гр.Карнобат по пр.вх.№ КР 356 от 28.05.1992 год., заявена от Председателя на ПК „Наркооп“ гр.Карнобат с посочено с решението правоимащо лице – Кредитна кооперация „Самопомощ“ с.Крушово.
С влязло в сила Решение № 201 от 24.10.2014 год. , постановено по гр.д.№ 591/2014 год. на РС-Карнобат е прието за установено по отношение на Държавата , че към датата 31.12.1979 година е извършено вливане на ВК „Самопомощ“ с.Крущово в ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , надлежно регистрирана през 1948 година
Въз основа Заповед № РД -11-429/ 11.09.2015 год. на Областния Управител на окръг Бургас от актовите книги е отписан процесния недвижим имот , актуван за държавен с АЧДС № 7268/12.08.2014 год. Цитираният акт за частна държавна собственост е издаден на основание чл. 27, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
Оспорванията на ответната страна са били в насока , че по силата на чл. 3, т.2 от ЗДС ред.към 1996 година , държавна собственост са имотите и вещите на юридическите лица , престанали да съществуват и доколкото не бъде установено безспорно , че Кредитна кооперация (КК) „Самопомощ“ с.Крушово и Всестранна кооперация (ВК) „Самопомощ“ с.Крушово са едно и също юридическо лице , то не може да се приеме , че е налице правоприемство в лицето на ищцовата кооперация и от страна на кредитната кооперация.
След преценка на посочените факти и въз основа на техния анализ, настоящият състав на ВКС приема направените правни изводи за липса на предпоставки да се уважи иска по чл.93 ЗС , за правилни и законосъобразни въпреки използвания формалистичен подход на въззивния съд по преценка на доказателствата.
Искът по чл. 93 ЗС предлага защита на правото на собственост и по конкретно възможността да бъде възстановен баланса между правото на всеки собственик лишен от добивите на собствената му вещ и всяко друго лице , която в определен период от време ги е получавало вместо собственика. Правилото на чл. 93 ЗС установява , че добивите от вещта (естествени и граждански) принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена /чл. 70 ЗС/. Когато владението не съдържа тези признаци, владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално получените добиви, но и тези, които е могъл да получи, както и пропуснатите ползи.
Основна предпоставка за уважаване на иска е ищецът да е собственика на имота . При оспорване , какъвто е настоящия случай , ищцовата страна следва да установи правното основание на което е придобил собствеността.
С решението на ПК собствеността на процесната земеделска земя – НИВА с пл. № 048002 по картата на възстановената собственост е правото на собственост е признато в полза на Кредитна кооперация (КК) с.Крушово като правоимащо лице , но за да се признае правото на собственост на ищеца ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , на твърдяното основание- универсално правоприемство в резултат на влизане на тази кооперацията , последният факт следва да бъде установен по безспорен начин. Доколкото по делото липсват доказателства за идентичност на „Кредитна кооперация с.Крушово“ и „Всестранна кооперация с.Крушово“ , твърдението в исковата молба , че се касае до едно и също юридическо лице остава недоказан факт.липсват и каквито и да са доказателства , че имено ВК „Самопомощ“ е била собственик на процесната земеделска земя , за да се преодолее „погрешното“ вписването в решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ като правоимащо лице името на КК“Самопомощ“ с.Крушово. Съдебното решение за установяване на вливането на ВК „Самопомощ“ с.Крушово“ в ПК „Наркооп“ гр. Карнобат не е еднозначно на вливане на КК “Смопомощ“ с.Крушово в ПК „Наркооп“ гр.Карнобат. Обратният извод би почивал на едно недоказано предположение. Универсалното правоприемство като основание за транслиране на вещни права не е установено по делото, поради което и изводите на въззивния съд , че ищецът не е доказал правото си на собственост , се явяват обосновани и законосъобразни.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд – състав второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № IV-57 от 15.06.2018 г. по В.гр. дело № 566 / 2018 г. на ОС –Бургас по отхвърления иск на ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , заявен срещу Държавата , представлявана от Маинистъра на земеделието, горите и храните , с правно основание чл. 93 ЗС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :