Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр.София, 16.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 855/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Р. и Р. Д. Р., и двамата от гр. Д., срещу въззивното решение № 319 от 14.11.2007 год. по в.гр.дело № 183/2007 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 352 от 09.01.2007 год. по гр.дело № 172/2006 год. на Д. районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касаторите иск.
Ответниците по касация И. Й. Т. и Г. И. Т. от гр. Д. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено правото им на собственост върху апартамент № 7, ет.3 в жилищен блок № 42, вх.”В”, в гр. Д., ул.”Г”, построен върху държавна земя, състоящ се от три стаи, кухня, баня, със застроена площ 82.95 кв.м., избено помещение № 7, с полезна площ 2.32 кв.м. и 1.35% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Прието е било, че по силата на наемно правоотношение през 1982 год. ищците /касатори/ са започнали да държат процесния имот за другиго-КППЕК Д. , което предприятие свои апартамента, като не са доказали, че са излезли извън рамките на породеното от наемния договор субективно право и че са се превърнали от държатели във владелци.
Въззивният съд потвърдил решението, като на свой ред приел, че макар и да се намират в имота от далечната 1982 година, ищците/сега касатори/ не са доказали промяна в намерението да държат имота за другиго и не е налице трайно, необезпокоявано владение, годно да ги направи собственици.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че ищците/касатори/ са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1982 година, когато въз основа на договор за наем са били настанени по реда на ЗНО/отм./ във ведомственото жилище на КППЕК/по-късно „Т”ЕАД/ Д. , до 18.01.2006 год., когато ответниците са били въведени във владение от държавния съдебен изпълнител по изп.дело № 537/2002 год.становено е по-нататък, че след освобождаването на ищцата/касатор/ Р. Д. Р. от работа през 1985 година, предприятието-наемодател предприело действия с цел освобождаване на заеманото от нея и семейството й жилище /покани с изх. № 2* год. и № 564 от 14.05.1991 год./, но липсват каквито и да е доказателства, че наемното правоотношение е било прекратено по реда на Закона за наемните правоотношения /отм., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 год./ – със заповед на районния съдия или чрез предявяване на иск. По делото липсват доказателства, че облигационното отношение по повод процесното жилище е било прекратено и по-късно – при действието на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.
При така установената фактическа обстановка, от решаващо значение за изхода на делото е отговора на въпроса: какво е било намерението, с което ищците/касатори/ са упражнявали фактическата власт върху апартамента – дали са държали жилището като свое /чл.68, ал.1 ЗС/ или фактическата власт е упражнявана от тях за другиго, който свои имота /чл.68, ал.2 ЗС/.
Въззивният съд правилно е приел, че за целия, макар и продължил близо 25 години период от време, в който ищците/касатори/ са живели в процесния апартамент, те са имали качеството на държатели, но не и на владелци. В случая, презумпцията на чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, е оборена, тъй като е установено, че апартаментът е бил държан за другиго. Да се държи една вещ за другиго, означава тя да е била получена на някакво правно основание. Такова правно основание е и договорът за наем, а след като вещта е получена по силата на договор с владелеца, счита се, че след като е започнало държането й за другиго, то продължава на същото основание. По делото няма доказателства, които да установяват промяна в основанието на държането на апартамента от ищците/касатори/, т.е. да са извършили действия, с които да са проявили активност, насочена към отричане владението на владелеца; към фактическата си власт да са прибавили и намерение за своене на жилището и действията им да са стигнали до знанието на владелеца. По делото е установено, че КППЕК Д. е преобразувано в „Т”ЕАД- Д. , който факт е настъпил на 08.10.1991 год. От този момент, в полза на трети лица, в т.ч. и в полза на ищците/касатори/ би могла да започне да тече придобивна давност, стига обаче да е установено, че те са придобили владението, било с едностранни действия, било със съгласие на предишния владелец. Както се посочи, обаче ищците/касатори/ не са доказали, че са владели имота, а упражняваната от тях фактическа власт е съставлявала държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС.
Законосъобразно е прието, че ищците/касатори/ не са доказали да са владели имота, за да могат да придобият правото на собственост, с каквито последици чл.79, ал.1 ЗС свързва изтичането на срока на владението. Въззивното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 319 от 14.11.2007 год. по в.гр.дело № 183/2007 год. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: