1
определение по гр.д.№ 1405 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 28.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1405 писа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Г. срещу решение № 395 от 26.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 331 от 2009 г., с което е потвърдено решение № 538 /547/ от 18.02.2009 г. по гр.д.№ 1787 от 2008 г. на Плевенския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. С. Г. срещу Я. П. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следните недвижими имоти: УПИ II-26 от кв.41 по плана на с.Гривица, П. област с площ от 720 кв.м., заедно с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ IV-26 от кв.41 по плана на селото с площ от 830 кв.м.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата въпроси и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Макар и не точно формулирани, в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката е посочила следните съществени според нея материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Може ли да се придобие имот по давностно владение, ако това владение не е явно, 2. Следва ли промяната на намерението на държателя да държи имота като свой да стане достояние на собственика на имота. 3. Как съдът следва да преценява показанията на заинтересованите от изхода на делото свидетели. Като решения на съдилищата, на които обжалваното решение противоречи са посочени: решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д.№ 797 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 216 от 05.04.2002 г. по гр.д.№ 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91 от 1996 г. на ВС, Първо г.о., решение № 2831 от 29.10.1979 г. по гр.д.№ 1103 от 1979 г. на ВС, Първо г.о., решение № 1796 от 03.06.1996 г.по гр.д.№ 2657 от 1995 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр.д.№ 144 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 70 от 03.11.1980 г. по гр.д.№ 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС и решение № 1154 от 03.10.2008 г. по гр.д.№ 5078 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о.
В писмен отговор от 12.08.2009 г. ответницата Я. П. П. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявените от Т. С. Г. срещу Я. П. П. искове по чл.108 от ЗС за двата процесни недвижими имота /УПИ II-26 и УПИ IV-26 от кв.41 по плана на с.Гривица/, въззивният съд е приел, че тези имоти са придобити от ответницата по давностно владение, осъществявано непрекъснато през периода от 15.01.1993 г. /след смъртта на съпруга й Г. П./ до 10.04.2008г. /когато е заведена исковата молба по настоящото дело/. Приел е, че до 1993 г. Я нка П. е живяла в къщата, намираща се в УПИ II-26 като съпруга на Г. Т. П.– син и един от наследниците на бившия собственик на имота Т. П. П., починал на 20.01.1970 г. През периода след 1993 г. ответницата Я. П. не е имала конфликти с праводателя на ищцата С. В. или със самата нея за тези имоти, упражнявала явно и необезпокоявано владение върху имотите, като ги е стопанисвала и поддържала и е извършила действия, с които е матифестирала пред останалите съсобственици, че свои имота- през 1998 г. е декларирала този имот в данъчната служба като нейна собственост и е открила партида за плащане на ток и вода за един от имотите на свое име.
Това решение противоречи на практиката на съдилищата, обективирана в посочените от касаторката решения на ВКС и ВС по въпроса с какви действия се обективира промяната на намерението на държателя не да държи, а вече да владее имота. В посочените от касаторката решения на ВКС и ВС се приема, че за да се приеме, че е установено владение върху един имот, не е достатъчно държателят или сънаследникът да живеят в този имот, да го обработват и да заплащат консумативните разноски за него. Следва държателят или сънаследникът да демонстрира пред собствениците или останалите сънаследници на имота ясното си и недвусмислено намерение да свои този имот. Това следва да стане с конкретни действия за отричане правата на собствениците или на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали достояние на тези собственици или сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник или на държателя да допуска останалите сънаследници или собственици в имота или ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Обратно на тази практика на ВКС и ВС, в обжалваното решение е прието, че ответницата е демонстрирала промяната в намерението си да свои имота, като е плащала данъци за този имот и е открила на свое име партида за заплащане на ток и вода за имота, без да е ясно дали тези нейни действия са станали достояние на останалите сънаследници на имота.
Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд следва да се допусне.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Т. С. Г. срещу решение № 395 от 26.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№ 331 от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката да представи удостоверение за данъчна оценка на УПИ IV-26 от кв.41 по регулационния план на с.Гривица от 1999 г. /тъй като по делото се намира удостоверение за данъчна оценка само на УПИ II-26- бивш парцел XIV по регулационния план от 1989 г./, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата й в размер на 0,5 % върху данъчната оценка на двата УПИ и да представи вносен документ затова в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същата, че при непредставяне в срок на доказателства за внасяне на определената държавна такса в деловодството на съда, касационната жалба ще бъде върната, а делото пред ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално за прекратяване.
ПРЕД СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.