3
гр. д. № 991/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
гр. д. № 991/2011 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 86
София, 30.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИАНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 991/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. И. Г. от [населено място] е подал касационна жалба срещу решение от 08.07.2011г. по гр. д. № 126/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.01.2011 г. по гр. д. № 3253/2009 г. на районен съд С. З., с което делбата е извършена по реда на чл. 348 ГПК допуснатият до делба имот е изнесен на публична продан.
К. довод е за постановяване на решението при неправилно прилагане на закона. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос по прилагането на чл. 195 ГПК, тъй като по искане на страната е следвало да се допусне изслушването на техническа експертиза за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Произнесъл се е и по материалния въпрос по прилагането на чл. 203 ЗУТ – не е изготвен инвестиционен проект за разделянето на сградата, въпреки установеното за това изискване от закона. Твърдението е, че въпросите са решени в противоречие с възприетото в решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 4908/2007 г. на ВКС, ІV г. о. и решение от 14.11.2008 г. по гр. д. №4463/2007 г. на І г. о. на ВКС.
Ответницата по жалбата Г. Д. я намира за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С влязло в сила решение постановено по гр. д. № 3253/2009 г. районен съд Стара З. е допуснал да се извърши делба между Г. Д. Г., Д. И. Г. и Т. И. Г. на недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда (източния близнак) с идентиф. 68850.524.536.6 със застроена площ от 79 кв. м., разположена в поземлен имот с идентиф. 68850.524.536, както и на ? ид. част от същия поземлен имот, целия с площ от 638 кв. м., намиращ се в [населено място], [улица] при квоти 4/6 за Г. Г. и по 1/6 за Д. Г. и Т. Г..
С решение от 14.01.2011 г. постановено по същото дело в производство по извършване на делбата са заявени претенции по чл. 349, ал. 4 ГПК за възлагане на имота от Г. Г. и Д. Г.. С приета техническа експертиза е установено, че в сградата са изпълнени два етажа, съставляващи жилища и приземен етаж, в който са построени гараж и две стаи. Приземния етаж не отговаря на изискването на височина, поради което не съставлява жилище. От архитектурна гледна точка сградата е поделяема на две самостоятелни жилища. Възможно е и преустрояването на приземния етаж в жилищен. Страните не са представили изготвен и одобрен инвестиционен проект по чл. 203 ЗУТ за обособяване на три самостоятелни обекта в сградата. Въз основа на тези данни съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
С решението съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос необходимо ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата при установеното с техническа експертиза, че тя е реално поделяема поради съществуването на два самостоятелни жилищни обекта изпълнени на първи и втори етаж, а в приземния етаж – на самостоятелния обект гараж. Въпросът е решен в противоречие с установената практика, че когато самостоятелните обекти съществуват в допуснатия до делба имот и не се налага преустрояването му за обособяването на такива, не е необходимо изготвяне на обект за преустройство на сградата. Това е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. Посоченото от касатора решение от 16.02.2009 г. по гр. д. № 4908/2007 г. на ВКС, ІV г. о. не съставлява задължителна практика на ВКС, тъй като не е постановено в производство по чл. 290 ГПК, а в производство по чл. 218, ал.1, б. „а” ГПК отм.
Разрешеният процесуален въпрос от съда за предмета на допуснатата техническа експертиза, не е съществен за изхода на спора. Допускането на експертиза е обусловено от процесуалното искане на страните. При направено искане за установяване дали сградата е поделяема, допусната експертиза с такъв предмет е удовлетворило искането на страните. Този разрешен от съда въпрос не е от значение за изхода на спора и с оглед установеното, че в сградата съществуват три самостоятелни обекта. Този въпрос не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което такава ще бъде допусната само по разрешения материалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2011 г. по гр. д. № 126/2011г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. И. Г. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 245 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: