О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр. София, 30.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2474 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
[фирма] е подал касационна жалба срещу решение № 119 от 24.04.2015 г., постановено по т.д. 130/2015 г. на Апелативен съд [населено място] за отмяна на решение № 1139 от 02.12.2014 г. по т.д. 510/2014 г. по описа на В., с което е прието за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] разликата над 42 194,86 лв до сумата 54 393,71 лв, представляваща корекция на сметката му за периода 28.11.2013 г. до 25.02.2014 г. по издадено дебитно известие №[ЕИК].32/27.02.2014 г. с вкл. ДДС на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с което в полза на [фирма] са присъдени разноски от 1 209,99 лв и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен иска, че ищецът не дължи на ответника разликата над 42 194,86 лв до 54 393,71 лв по дебитно известие № [ЕГН]/27.02.2014 г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. А също и решение № 208 от 30.06.2015 г. по в.т.д. 130/15 г. наВарненски апелативен съд, с което е допусната поправка на явна фактическа грешка като е потвърдено решението № 1139 от 24.04.2015 г. на Варненски окръжен съд по т.д.510 /14 г.
Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите му за неоснователност на възраженията на ответника за преценка неравнопоставеност на клаузите по общите условия на основание чл. 1, пар. 2 от Директива 93/13 Е.. Очевидни били законови и подзаконови разпоредби, които противоречали на правата на потребителите. Позовава се на трайната съдебна практика по ЗЕ, която предвижда, че доставчикът на електроенергия не можел да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност. Това разрешение е запазило действието си и след изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. респ. приемането на П. обнародван в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. Задължителната практика се придържала към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на факта на неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия противоречало на виновния характер на договорната отговорност, ако не било доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Излага подробни съображения и иска да се отмени решението в обжалваната част.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва касационната жалба. Счита, че сочените въпроси не са разрешавани от въззивния съд. Също така не било налице противоречие между обжалваното съдебно решение и задължителната релевантна практика на ВКС, с което да обуславя допускането на същото до касационен контрол на основание чл. 280 от ГПК. Счита, че практиката, формирана пори ЗЕ преди 2012 и приемането на П. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. са ирелевантни. След изменението на закона била формирана практика, че е възможна корекция и предвид това, че част от реално пренесената и потребена енергия води до неравновесие и нееквивалентност на престациите. С оглед новите П. от 12.11.2013 г. законодателят бил допуснал разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието, на която и да е страна е без значение. По отношение соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК сочи, че всички решения са относно нередовна процедура по корекции. Моли, да му се присъдят направените разноски и за трите инстанции.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
С решение № 119 от 24.04.2015 г. по т.д. 130/15 г. на Варненски апелативен съд е отменено решението на Варненски окръжен съд в частта, в която е прието, че [фирма] не дължи на [фирма] разликата над сумата 42 194,86 лв до сумата 54 393,71 лв, представляваща корекция на сметката му за периода 28.11.2013 г. до 25.02.104 г. по издадено дебитно известие№ 0105060/27.2.2014 г. с вкл. ДДС на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с което на [фирма] са присъдени разноски. Решението на Окръжния съд в останалата част е потвърдено. Искът на [фирма] срещу [фирма] за установяване, че не дължи допълнително начислена сума на основание корекции, извършени за доставена електроенергия в периода 28.11.2013 г. до 25.02.2014 г. съгласно дебитно известие № [ЕГН] от 27.02.2014 г. е отхвърлен изцяло за сумата от 54 393,71 лв. Въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която ответникът доставя по силата на сключен договор при общи условия за имот, в к.к. „Св. Св. К. и Елена“, ресторант С.. В обекта има доставка на електроенергия, която се отчита дистанционно. При извършена на 25.02.2014 г. от служители на [фирма] проверка е установено нерегламентирано въздействие, монтиране на реле в схемата за стойката на главния предпазител А. А, към свързващата комутация от токовите трансформатори към СТИ. Съдът е приел, че извършената проверка е в присъствието на полицай. При тези факти правните изводи на въззивния съд са, че отношенията се регулират от ЗЕ след изменението в сила от 17.07.2012 г. и с приемането от ДКЕВР на Правила за измерване на количеството електрическа енергия П., извършено в изпълнение на законовата делегация с решение са попълнени празнотите в закона, даващи нормативно основание за изчисляване и коригиране на пренесената електроенергия за минало време в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване или измервателна система. Правилата според въззивния съд съдържат реда и начина за извършване преизчисление на количеството ел. енергия от операторите на съответните мрежи. Предвидено е , че самата едностранна корекция в сметките за минал период от време, не възниква в резултат на едностранно наложена воля от една от страните в договорното отношение, а е предвидена в специалния закон. Самата корекция на сметките при неизмерване или неправилно измерване на ел. енергия въз основа на представени от [фирма] констативни протоколи и справки, предвидени в П. и уведомяване за това в Общи условия на [фирма], действащи към съответния момент. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 48, ал. 1т. 2б. Б от П. и методът за определяне на корекционни коефициенти за начисляване на доставена, потребена електроенергия, която не е отчетена съгласно изискванията на закона и П..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните разрешени от въззивния съд въпроси, включени в две мотивирани изложения: 1. Дали с оглед липсата на нормативна разпоредба е допустимо електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на сметка на своите потребители. Този въпрос бил от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК? Нямало предвидено основание в Закона за енергетиката, както и в Наредба № 6 относно присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия. 2. Въпросът дали следва и кога (с оглед действие на правилата по време) да се прилагат П. се решавал противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 т. 2 от ГПК. Проверка, твърдяна от страната, че е извършена на 25.02.2014 г. дори и да се приложи П. цитираният чл. 48, т. 2 изисквал при корекция да има точен измерител на грешка, а по делото нямало доказан такъв? 3. Без да била установена вината на потребителя относно промяната в отчетността на СТИ следвало ли потребителят да понесе неблагоприятните последици от корекционната процедура. Посочената корпоративна практика противоречала на чл. 82 ЗЗД, където изрично било посочено какви са пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение. Касаторът поддържа , че по втори и трети въпрос са налице и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
4. Препраща ли ЗЕ към чл. 48, ал. 1 т. 2 а от П. 2013 г. или ДКЕВР чрез чл. 48, ал. 1, т. 2 а е уредил обществени отношения в по-голям обем отколкото е било възложено чрез ЗЕ? 5. Противоречи ли чл. 48 ,ал. 1 от П. от 2013 г. на ОУ на Д. на [фирма] и ОУ на [фирма] вр. чл. 120 ЗЕ вр. чл. 44 от ЗИ, като се има предвид, че в чл. 38 от предходните редакции на ОУ на [фирма] е признат за нищожен с практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК както и че във всички цитирани норми е залегнал принципът на действителност, само на реално потребление, каквото е това, констатирано само чрез годно СТИ или чрез индивидуално двустранно споразумение между страните, но не и по други начини?
6.При кои фактически обстоятелства възниква правото на дружеството продавач да коригира сметката на краен клиент по реда на чл. 48, ал. 1, т. 2 а от П. и конкретно дали това са всички предпоставки на клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал.1 чл. 47 и чл. 45 от П. и вината на крайния клиент част от фактическия състав ли е? Приложима ли е нормата на чл. 48, ал. 1 т. 2 а П. 2013 г. в случаите когато не е установена датата на монтажа на средството за търговско измерване или датата на предходната извършена проверка, защитаващи електромер от неправомерен достъп към този период или в такъв случая корекцията е 90 дни винаги? 7. Периодът на корекцията по чл. 48, ал. 1 от П. винаги ли е 90 дни, ако не е установено кога е монтиран електромерът и кои именно са били неговите контролни и защитни знаци (пломби, стикери) именно през този 90 дневен период? 8. Разпоредбите на П., към които препраща ЗЕ изключват ли вината на насрещната страна или само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електроенергия?
Сочи основание за допускане на касационно обжалване на всички въпроси от 4 до 8 – чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като по така поставените въпроси била формирана противоречива практика на съдилищата. Прилага решения и прави анализ на практиката на съдилищата. Освен това сочи всички основания по чл. 280 т. 1- 3 от ГПК. Позовава се на практика на Върховния касационен съд и на ТР 1/19.02.2010 г. 9. Дали с оглед липсата на нормативна разпоредба е допустимо електроразпределителното дружество да извършва едностранна корекция на сметка на своите потребители? Този въпрос бил от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Нямало предвидено основание в Закона за енергетиката, както и в Наредба № 6 относно присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия ? Сочи въпрос, който има значение за точното приложение на закона и развитието на правото, основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. 10. Каква е правната същност на извършената корекция, дали тя представлява санкция или е цена на доставената и реално консумирана електрическа енергия, в който смисъл доставчикът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване размерът на реално доставената и консумирана ел. енергия в имота на доставка ?
Допускането на касационно обжалва предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос (чл. 280, ал.1 от ГПК), по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т. 1 – т. 3, чл. 280 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 ГПК, и специфичните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК , в зависимост, от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК.
По отношение на поставените въпроси относно липсата на нормативна разпоредба, формулирани като въпрос 1 и въпрос 9 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че касаторът с така посочения въпрос не установява предпоставката на чл. 280, ал.1 от ГПК, а именно да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен от въззивния съд, включен е в предмета на делото и формирал извода на съда в обжалваното решение. Такъв въпрос въззивният съд не е засягал. Въззивният съд в разрешил правния спор относно начислени корекции за периода от 28.11.2013 г. до 25.01.2014 г. от [фирма], относно отчитането на консумираната електрическа енергия. Въззивният съд е приел, че има нормативна уредба – за този период, са действали нормите на чл. 83, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, в редакцията на закона, изменена със З. , обн. ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. Въз основа на тази разпоредба са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия (П.), приети с протокол на ДКЕВР № 147 от 14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 г. , което е посочено от въззивния съд. Приел е, че е налице нормативно разрешение и е приел, че Правилата са създадени на основание законова делегация, предвидена в чл. 83, т. 6 от ЗЕ. В този смисъл съдът е разрешил спора, прилагайки тези правила с нормативен характер. Приел е, че с тях са попълнени празнотите в закона, даващи нормативно основание за изчисляване и коригиране на пренесената електро енергия за минало време в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване или измервателната система. Въпросът относно липса на нормативна уредба по отношение на едностранни корекции не е разрешаван. Въпросът за Наредба № 6 от 2004 г. не е поставян и въззивният съд не е основал правните си изводи на тази наредба. В този смисъл, прилагайки относимите правни норми, действащи към момента на първата дата от начисляване на корекцията, въззивният съд е приел, че има нормативна уредба и не е налице разрешаване на въпроса за липсата на такава. Поради неустановяване на общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не може да бъде изследвано кумулативно изискуемото допълнителното основание съгласно изложеното от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
По поставения въпрос втори от изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК същият е свързан отново с приложимата правна норма по отношение на твърдените от страните права и с разрешаване на правния спор относно установяване на изискуемите от тази правна норма доказателства и начина на установяване на релевантните факти. Настоящият съдебен състав намира, че действително е разрешен такъв въпрос за темпоралното действие на Правилата, приети от ДКЕВР (обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.) по силата на законова делегация – чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката (изм. ДВ бр. 54 от 2012 г.). С оглед данните по настоящето дело корекцията, която е начислена и за която ищецът твърди, че ответникът няма право на вземане е извършена на 26.02.2014 г., а периодът е от 28.11.2013 г. до 25.02.2014 г., след влизане в сила на Правилата, 15.11.2013 г., ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В този смисъл въпросът за това, че се прилагат Правилата е включен в предмета на спора и е предмет на обсъждане в решението от въззивния съд. А приемането, че се прилагат П. е обусловило и извода на съда. Но доколкото става въпрос за приложима материалноправна разпоредба и правна квалификация на правоотношението, предмет на спора, настоящият съдебен състав намира, че посоченият втори въпрос не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице задължителна съдебна практика, изразена в решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 203 от 15.01.2016 г. по т.д. 2605/14 г. І ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. 1650/14 г., І ТО на ВКС, с които е прието, на основание ЗИД Закона за енергетиката ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. е въведено законово основание крайният снабдител в случая ответникът по касационна жалба да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако са изпълнени задълженията по чл. 98а , ал. 2 т. 6 и чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия ред за уведомяване на клиента, при основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството, регламентиращи принципи, начини на измерване, условия, ред и извършване на корекция. Основанието е изменението на закона от 17.07.2012 г. След постановяване на тези решения по чл. 290 от ГПК и след приемане на П. през м. ноември 2013 г. , са изпълнени условията, посочени в тълкувателното правило , изведено с посочените решения по чл. 290 от ГПК.
По отношение на въпроси три и осем от изложението по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК
Въпросите са свързани с това дали следва да се установи вина като елемент на отговорността по чл. 82 от ЗЗД на потребителя относно промяната в отчетността на средството за търговско измерване и за това дали вината е елемент от фактическия състав на чл. 47 и чл. 45 от П.. Настоящият съдебен състав намира, че заключението на въззивния съд е за допусната едностранна корекция на сметката за процесния период, като е предвиден ред за уведомяване за корекцията в Общите условия, действащи към процесния период и в П. и е спазена процедурата за установяване на задължението. Въззивният съд не е разглеждал въпроса за отговорността, на неизправната страна, на основание чл. 82 от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че страните са сключили договор при Общи условия, като касаторът е потребител на електрическа енергия, като е поел задължение срещу ползваната от него електроенергия да заплаща цената й. В решението е разрешен спора като е прието, че при условията на П. следва да се приложи този ред на корекция, като в Общите условия е предвиден ред за уведомяване за отчетената корекция. Прието е, че в П. се съдържа ред, който е гаранция за защита правата на потребителите чрез процедурата за установяване несъответствия в отчитането на доставената електроенергия. В този смисъл поставените въпроси, свързани с приложението на чл. 82 от ЗЗД не са разрешавани и касаторът не е установил общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Следва да се има предвид и разрешението, което също е задължително, дадено в решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. 1650/14 г. І ТО на ВКС, съгласно което при определените в него предпоставки (предвидени в П. и в Общите условия, процедури и правила) е допустимо да има едностранна корекция на сметки за предоставена, но неточно отчетена електроенергия. Решенията, на които се позовава касаторът, постановени по реда на чл. 290 от ГПК от 11.02.2013 г. по т.д. 1080/2011 г. ІІ ТО на ВКС, решение № 177 от 12.12.2011 г. по т.д. 1008/10 г. ІІ ТО, решение № 205 от 03.09.2013 г. по т.д. 37/11 г., ІІ ТО на ВКС, не могат да разкрият чрез допълнително основание, общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Тези решения, са постановени при други приложими по време нормативни актове, относно различни процесуални периоди. Ето защо не е налице допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК не може да е налице, тъй като е налице релевантна задължителна практика, формулирана в решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. 1650/14 г., І ТО на ВКС. А тази практика изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като дава задължително тълкуване на нормите, което следва да се съблюдава от всички съдилища. Разрешаването на спора от съдилищата по различен начин от задължителната практика не може да съставлява допълнително основание за касационно обжалване.
По отношение на четвърти въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК относно законовата делегация на ДКЕВР. Въззивният съд е разрешил посочения въпрос, а и същият е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда в решението. Този въпрос е разрешен чрез позоваването на законовата възможност да бъде извършена едностранна корекция, съгласно създадени правила за измерване и коригиране на доставената електроенергия. В този смисъл, без конкретно посочване на разпоредбите от П., които не са създадени въз основа на законовата делегация, съдът не може да направи преценка разрешен ли е такъв материалноправен въпрос от въззивния съд. От друга страна, с оглед вече цитираната задължителна практика, изразена в цитираните по-горе решения, че при налични П. и Общи условия на основание чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ на ред за уведомяване на клиента за корекция и установено неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, следва да се приеме, че е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент. Ето защо посредством този въпрос не се установява общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд изключва изследването на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване, така както е посочено в чл. 280, ал.1 , т. 2 и 3 от ГПК.
По отношение на въпрос пети от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и дали Общите условия на [фирма] са признати за нищожни в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, съдът намира, че такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд. Въззивният съд се е позовал на общите условия. Но е приел, че основанието за корекция е Закона за енергетиката, след изменението в сила от 17.7.2012 г. , П. в сила от 16.11.2013 г. и общите условия. А не само Общите условия, към които е приложима практиката, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, изразена в решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 159 от 30.09.2013 г. и по т.д. 773/12 г., ІІ ТО и решение № 38 от 15.05.2014 г. по т.д. 5/2013 г. В тези съдебни решения изрично е посочено за периоди, различни от процесния период, преди приемането на П., че Общите условия, предвиждащи едностранни корекции са с неравноправен характер. Въззивният съд не се е позовал на Общите условия за внасяне на корекции в сметките за минал отчетен период, а единствено на уведомяването на потребителя за корекции, извършени по реда и на основание П.. В този смисъл не е разрешен въпрос за нищожност на Общите условия относно процесното правоотношение и липсва общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По отношение на шести и седми въпроси, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Тези въпроси са свързани не с разрешения правен въпрос от съда, а изцяло с фактите по делото. Въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, на основание чл. 272 от ГПК е приел, че има точно определена дата за монтиране на средството за търговско измерване – 30.03.2013 г. В този смисъл въпросът, поставен от касатора за установяване датата на монтажа на средството за търговско измерване и за какъв период е корекцията и винаги ли е 90 дневен периодът на корекция, не може да бъде предмет на обсъждане в производството по чл. 288 от ГПК. В конкретния случай, корекцията е начислена за периода от 25.02.2014 г. до 28.11.2013 г. или за 89 дни и въззивният съд е изложил мотиви за приложението на чл. 48, ал. 1 от П.. Но така даденото разрешение, на основание нормативния акт, не може да бъде преценявано от гледна точка на неговата правилност. Конкретните норми от правилата за точния измерител на грешка, начина на установяване на нарушението са въпроси относно установяване на конкретни факти и приложение на съответните регламентиращи ги норми. Въпросите са по установяване на фактите. Изложени са съображения от въззивния съд по разрешаването на правния спор и настоящият съдебен състав намира, че сочените от касатора въпроси не могат да установят общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. С Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. е прието, че въпросите за правилността на въззивното решение не могат да са предмет на разглеждане в производството по селектиране на касационните жалби. Не е установено общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради това не следва да се преценяват и допълнителните, сочени от касатора.
По отношение на въпрос десети в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е изложил въпрос, който съставлява отговор на правилността на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че в нормативния акт – П. има методология, определена за корекция на количеството електрическа енергия когато е установено грешно измерване със СТИ. Крайната цена на допълнително начисленото количество електроенергия в настоящия случай е прието, че отговаря на методологията на чл. 48, ал.1 т. 2 б. Б от П.. Това приложение на нормативните актове, извършено от въззивния съд, не съставлява отговор на разрешен по делото материалноправен въпрос. Отговорът се съдържа в правилността на въззивното решение и той не може да съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Ето защо не следва да се приема за установено от касатора общо основание за обжалване на въззивното решение, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При липсата на общо основание за допускане на решението до касационно обжалване, не следва да се прави преценка налице ли са сочените допълнителни основания за това.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящето производство в размер на 7 776 лв., така както е доказано плащането им с кредитен превод.
По всички изложени съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 119 от 24.04.2015 г. по в.т.д. 130 /15 г., Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „С. 49“, ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], В. Т. Г, [улица] сумата от 7 776 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените в настоящата инстанция делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.