Р Е Ш Е Н И Е
№ 861
София, 19.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, състав на четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2191/2008г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.307 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод подадената молба за отмяна на основание чл.303 ГПК от Е. ”М” на влязло в сила решение от 04.12.2006г. по гр.д. № 8225/2004 на Пловдивски РС. Поддържа че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото без да представя такива с молбата.
Ответниците Е. И. , М. Е. и Л. А. ч. процесуалния си представител поддържат, че молбата е неоснователна и молят да се остави без уважение.
Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд,като обсъди оплакванията на молителката и като провери данните по делото,намира следното:
Молбата е неоснователна.
С атакуваното решение районният съд е осъдил едноличния търговец да заплати на ответниците по молбата-ищци в производството пред районния съд, дължащия им се наем по договор от 01.07.1997г., за времето от 01.12.2001г. до 20.07.2002г. в размер общо на 1118 лева и обезщетение за ползуване на имота след прекратяване на наемния договор за времето от 01.08.2002г до 01.12.2004г. в размер общо на 17 917 лева, като е отхвърлил насрещните искове на едноличния търговец за осъждане на последните да му заплатят направени от него подобрения в имота. Съдът е приел, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение до 20. 07.2002г. между страните по делото, а ползуването на наетия имот е продължило и след прекратяването му до 01.12.2004г., поради което е осъдил едноличния търговец да заплати дължимия се наем и обезщетение за ползуването на имота след неговото прекратяване. Съдът е отхвърлил насрещните искове, тъй като не са събрани доказателства молителят да е направил претендираните подобрения в предоставения за ползуване имот-магазин в гр. П..
В молбата за отмяна молителят, поддържа че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото без да представя такива с молбата. Излага съображения за неправилна преценка на доказателства от съда, както и за невъзможност да представи някои доказателства, тъй като между страните по делото са водени множество дела и част от доказателствата се намират по другите дела. Твърденията в молбата сочат на основание за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед на фактите по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Поддържаното в молбата искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т. 1 ГПК е неоснователно, тъй като молителят не сочи нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни. В случая не се сочат нито писмени доказателство, нито нови обстоятелство, които молителят при разглеждане на делото не е могъл да представи. Основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не новопостъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, само когато се касае до такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страните. При това, необходимо е неузнаването на тези обстоятелства да се е дължало на обективни причини, тъй като ако причината е в неполагането на дължима грижа, такива обстоятелства не са новооткрити, защото страната е можела да ги узнае по време на делото. Новооткритото обстоятелство, което дава основание за отмяна на влязло в сила решение, може да бъде установено с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случая този документ трябва да удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението, а такъв документ в случая не се представя. Не е налице и новооткрито писмено доказателство, подкрепящо твърдени от страната обстоятелства, но останали недоказани от нея поради липса на доказателства. И в този случай се изисква писмено доказателство да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е могла да го представи въпреки положената от нея грижа по водене на делото, каквито доказателства по делото не се представят.
На основание чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.5 ГПК следва да бъде освободено внесената като обезпечение сума в размер на 18 581,60 лева с две вносни бележки от 29.12.2008г. на СИБАНК – София от Е. ”М”, тъй като е отпаднала причината за спиране на изпълнението на решението с определение от 30.12.2008г.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна от 10.03.2008г. на Е. ”М” на основание чл. чл.303, ал.1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение от 04.12.2006г. по гр.д. № 8225/2004 на Пловдивски РС .
ОСВОБОЖДАВА внесената сума в размер на 18 581,60 лева в две вносни бележки от 29.12.2008г. на СИБАНК – София от Е. ”М. 90- П. К. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: