О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 02.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 632 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 445 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Благоевградски окръжен съд е оставено в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в обжалваната му част, с която: 1/.е прекратено производството поради недопустимост на иска за делба на УПИ V от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ ІІІ от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м., предявен от З. А. А. К. и Ж. А. Б. против К. А. Б., М. А. К., С. И. Ш., И. Д. Б., К. К. С. Б. К. Б., В. И. Б., П. И. Б., Л. П. Б., К. П. Б., Р. П. Р., 2/. е признато за недоказано оспорването на строително разрешение № 52/06.07.1965г. протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г. и 3/. е отхвърлен иска за делба на триетажната жилищна сграда, построена в южната част на същия УПИ.
Против това решение са постъпили три касационни жарли.
З. А. К. и Ж. А. Б. обжалват решението с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Считат, че неправилно съдът е приел, че по отношение на дворното място е формирана сила на пресъдено нещо с предходно решение, с което е отхвърлен иска за делба. Излагат теза, че не може да се придобива по давност имот, който е наследствен. Считат, че разрешение за строеж не може да се издаде на лице, което не е съсобственик на терена и не му е учредено право на строеж.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: формира ли се сила на пресъдено нещо с решението, с което е отхвърлен иска за делба само на дворно място без сградите в него и съставлява ли то пречка да се предяви отново иск за делба на същото дворно место, но със сградите в него. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.3 от ГПК. Втория въпрос е може ли да се придобие по давност имот, за който не е учредено право на строеж. По този въпрос не е посочена практика и явно жалбоподателите се позовават на същото основание за допускане.
С касационната жалба, подадена от Л. П. Б. се обжалва изцяло същото възззивно решение с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно е развита теза за липса на обективен идентитет между влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за делба на дворното место, защото е различно искането и основанията на правото на собственост. Жалбоподателят счита иска за дворното място за допустим, тъй като се касае за УПИ, от което могат да се обособят два парцела, а в местото има две жилищни сгради.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 ГПК е формулиран въпроса има ли сила на пресъдено нещо решението по предходно дело за делба само на дворното место без сградите по отношение на последващ иск за делба с предмет същото дворно место, ведно със сградите в него ако ищците по същото дело е ответник по следващото и се сочи различно основание на правото н собственост. Позовава се на съдебна практика / Р № 869/12.02.2010г. по гр.д.№ 1463/2008г. ВКС Ігр.о., Р № 196/10.05.2011г. по гр.д.№ 409/2010г. ВКС І гр.о. и др., с която твърди, че противоречи обжалваното решение. Този касатор счита, че неправилно не е допусната делба на триетажната сграда, тъй като строителното разрешение за нея е издадено на лица, които не са били собственици на дворното място към момента на издаването му. Представя съдебна практика по приложението на пар. 189 от ППЗПИНМ.
Третата касационна жалба е от П. И. Б., който навежда същите оплаквания, като акцентира на разрешението за строеж, което е оспорил и съдът е приел за недоказано оспорването. Счита, че по отношение на дворното място няма сила на пресъдено нещо, защото искането е било различно. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани същите въпроси, свързани с допустимостта на иска за делба на дворното место по настоящото дело.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Страните са наследници на общ наследодател И. И. А. Б., починал на 10.12.1967г. С н.а. № 22,т.1/1938г. той е купил дворно место от 765 кв.м. в [населено място], идентично с процесния имот. В имота през 1930г. е построена двуетажна жилищна сграда, а през 1965г. е построена нова триетажна жилищна сграда. Съпругата на наследодателя е починала преди него, а след смъртта си, той е наследен от петимата си сина – ответникът П. И. Б., синът Кръсто, починал на 12.06.2009т. наследен от К. К. С. Б. К. Б., В. И. Б., синът А., който след смъртта си е наследен от К. А. Б., М. А. К.. Синът Д. след смъртта си е оставил И. Д. Б. и М. Ш., починала на 27.10.2009г., наследена от С. К. Ш.. Петият син А. е починал на 01.02.1992г. е наследен от ищците Здравка Ангелова Ангелова К. и Ж. А. Б.. Приживе наследодателят е продал с н.а. № 36, т.1 от 13.01.1965г. на двамата си сина А. и Д. общо 336 кв.м. от целия имот от 844 кв.м. и на сина си Кръсто по време на брака му с В. с н.а. № 15.т.ІІІ/04.12.1967г. още 168 кв.м. След смъртта на И. Б. остават в наследството 340 кв.м. от двора от 844 и друетажната полумасивна сграда на два етажа в северната част на двора. Всеки от наследниците му получава по 68 кв.м. от двора в идеална част и по 1/5 ид.ч. от къщата. Д. и К. продават на П. по време на брака му с Е. с н.а. № 32,т.ІІ/1968г. 101 кв.м. от двора и собствените си 2/5 от северната къща. Съпругата Е. е починала на 10.10.2006г., поради което в производството участват и наследниците й Л. П. Б., К. П. Б., Р. П. Р.. С н.а. № 115/26.12.1971г. Д. и Кръсто продават на брат си А. 32,86 кв.м. от дворното место, а А. му продава 67,92 кв.м. от дворното място и наследствената си 1/5 ид.ч. от северната двуетажна сграда. Така всеки от претимата братя притежава приблизително по 1/5 ид.ч. от довронот място, а на старата жилищна сграда съсобственици са П. с квота 3/5 ид.ч. /като 2/5 от тях са съпружеска общност със съпругата му Е., респективно са наследени от наследниците й/ и на А. с квота 2/5 ид.ч. Със строително разрешение № 52/06.07.1965г., издадено на името на тримата братя К., Д. и А. протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г. и по одобрен архитектурен проект по искане на бащата И. Б. е построена в южната част на дворното место триетажна жилищна сграда с по два апартамента на етаж и тавански стаи към тях. С предварителен договор за учредяване на етажна собственост от 07.04.1967г. тримата братя А. К. и Д. са се споразумяли как да бъде разпределени апартаментите в строящата се сграда. Д. получава южния апартамент на първия етаж и северния на третия етаж. А. получава северния апратамент на първия етаж и южния на третия етаж, а К. получава двата апартамента на втория етаж. Сградата е построена от тримата братя и от построяването й около 1972г. само те и децата им живеят в сградата съобразно направеното разпределение и последващи сделки. Това се признава от част от съделителите и от показанията на всички свидетели. К. Б. със съгласието на съпругата си е дарил на децата си К. и Б. северния апартамент навтория етаж с н.а. № 198,т.ІІІ/1975г., а с н.а. № 70,т.1/2002г. К. С. е дарила на брат си борис своята 182 ид.ч. от този апартамент. А. и съпругата му В. са дарили на дъщеря си М. К. серения апартамент на първия етаж. След смъртта на А., В. е дарила на сина си К. ? ид.ч. от южния апартамент на третия етаж. СТЕ е установила, че процесния УПИ .І1241 от кв. 71 по плана от 1981г. е идентичен с УПИ 3 от кв. 72. За него има възможност за разделяне на два самостоятелни УПИ – северен и южен, със всяка от сградите, площите на които да съответстват на квотите на страните от дворното место / 3/5 и 2/5 /. Дворното място е с денивелация, като двете сгради са на различни нива. Всички съсобственици обаче не са съгласни за подобно разделяне, поради което то не е станало по административен ред. В парцела се предвижда на местото на старата сграда да се изгради нова, триетажна свързана със съществуващата триетажна сграда. С решение № 219 от 05.10.2006г. по гр.д.№ 192/2004г., влязло в сила на 21.12.2006г. е отхвърлен иска за делба, предявен от П. Б. и ищците по настоящото дело З. К. и Ж. Б. против останалите съсобственици само на дворното място. Съдът е приел, че то има обслужващо сградите предназначение, поради което то не може да бъде предмет на иск за делба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в частта за дворното място иска е недопустим, защото с влязло в сила решение на 21.12.2006г. по гр.д.№ 192/2004г. е поискана делба само на дворното место без сградите в него и иска е отхвърлен поради това, че то е обща част към етажна собственост. По отношение на оспореното строително разрешение и протокол за строителна линия, въз основа на две графологуски експертизи, приложени копия от други строителни разрешения, издадени по същото време е прието, че оспорването не е доказано. По отношение на триетажната жилищна сграда е прието, че е възникнала етажна собственост, тъй като всеки от обектите е владян от отделен съсобственик в продължение на около 40 години и това владение не е оспорено, или прекъснато от никой от другите съделители. Затова е допусната делба само на двуетажната жилищна сграда между част от съделителите и в тази част решението е влязло в сила, прекратено е производството по отношение на иска за делба на дворното място и е отхвърлен иска за делба на триетажната жилищна сграда.
По поставените въпроси за допустимостта на делба на дворното место и в трите касационни жалби, които обобщени се свеждат до следното: допустим ли е иск за делба на дворно място, в което има построени сгради със самостоятелни обекти, собственост на собствениците на терена и на други лица, предмет на същия иск и допустим ли е такъв иск ако преди това е отхвърлен иск за делба само на дворното място без сградите. Този въпрос е относим към частта от решението, с която е прекратено производството по отношение на дворното място. По отношение на това създава ли сила на пресъдено нещо влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за делба само на дворното место по отношение на последващ иск, с който се иска делба на дворното място ведно със сградите в него, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като страните не са се позовали на съдебна практика, а и на съда не е известна такава.
По въпроса допустим ли е иск за делба на дворното място, ведно със сградите в него, които не следват съсобствеността на дворното место с решение № 661/02.11.2010 г. по гр.д.№ 1437/2009г. І гр.о. и Р № 191/18.07.2011г. по гр.д.№ 1414/20110г. ІІ гр.о. е прието, че дворното място е обща част към етажната собственост само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното место и те са изразили изрично воля дворното место да бъде обща част. Те могат да уговорят обаче дворното място да остане съсобствено. В този смисъл положението на земята върху която е изградена сграда етажна собственост е сходно /но не аналогично/ с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. С решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/201. ІІ гр.о. е прието, че е допустима делба на дворно място, в което са изградени сгради-индивидуална собственост и от него може да се образуват самостоятелни УПИ. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място. Делба на дворното място е недопустима, когато може да се приложи чл. 183, ал.4 от ЗУТ /ДВ бр. 17/2009г./ Р № 87/07.07.2011г. по гр.д.№ 825/2010г.ІІ гр.о./ Когато общото дворно място е разделено на два нови парцела /сега УПИ/, във всеки от които попадат сгради, лична собственост на отделни съделители, делбата на дворното място е допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделни сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи парцел или урегулиран поземлен имот, в който попада сградата им, като по този начин се изключи съсобствеността им в другия парцел, в който те не притежават сграда. В тази хипотеза, ако в единия парцел има хоризонтална или вертикална етажна собственост, дворното място ще представлява обща част само по отношение на собствениците, притежаващи отделни обекти в него и те не биха могли да прекратят тази съсобственост чрез делба, но няма пречка съсобствеността, съществуваща върху двата парцела, да бъде прекратена чрез делба. /Р № 227/16.05.2011г. по гр.д.№ 316/2010г. І гр. Следва да се им предвид и Р № 118/30.05.2011г. по гр.д.№ 467/2010г. на І гр.о., според което при делба на съсобствена сграда се дели и местото, съгласно чл. 40 от ЗС. Тъй като възивното решение противоречи на тази съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
В частта, с която е признато за недоказано оспорването на строително разрешение № 52/06.07.1965г. протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г, касаторите не са формулирали изрично правен въпрос, разрешен от вззивния съд при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК. Развити са съображения относно това може ли да се издаде разрешение за строеж на лице, което не е съсобственик и учредява ли се по този начин право на строеж. По принцип въпроса за строителното разрешение е без значение за изхода от предявения иск за делба, тъй като е без значение за правото на собственост на изградената сграда на чие име е издадено строителното разрешение. С него не се учредява право на строеж. Строителните книжа – архитектурен проект, строително разрешение, протокол за строителна линия доказват законността на построената въз основа на тях сграда. Този въпрос не е спорен по делото. Строителното разрешение и конкретно това на чие име е издадено не доказват право на собственост. То е само индиция за намерение за своене на бъдещата сграда, ако титуляра в него, или правоприемниците му се позовават на придобивна давност. Затова по въпроса за оспорването на строителното разрешение и протокола за строителна линия и за частта от решението, с която е признато, че оспорването им е недоказано, не следва да се допуска касационно обжалване.
В частта от решението, с която е отхвърлен иска за делба в изложението към първата жалба е формулиран въпроса може ли да се придобие по давност имот, за който не е учредено право на строеж. Ако е учредено право на строеж, собствеността ще се придобие на това основание. Собственост на сграда, различна от съобствеността върху терена /суперфициарна собственост/ възниква не само при учредяване право на строеж, а и при придобиване по давност само на сградата от някой от съсобствениците на терена. Не съществува забрана за това независимо по какъв начин е възникнала съсобствеността върху терена. В конкретния случай ответниците – наследници на тримата братя А. К. и Д. са направили възражение за придобиване по давност от построяването на сградата. Съдът в съответствие със съдебната практика е приел, че упражняваната фактическа власт от тримата братя, респективно от правоприемниците им върху всеки от обектите в сградата, съобразно предварителното разпределение в продължение на около 40 години и демонстрацията на намерение за своене, изразяващо се в ползване на имота, извършване на разпоредители сделки с него е довело до придобиване по давност на обектите от тази сграда. Установеното владение е било достатъчно изявено пред ищците и П. Б. и не е прекъснато от тях през целия период на упражняването му. Договорът за учредяване на етажна собственост не създава вещни права, но той е проява на изявено намерение за своене, както и строителното разрешение. В частта, с която е приел, че триетажната жилищна сграда е придобита по давност и за нея не е допусната делба не са формулирани изрично правни въпроси, разрешени при някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 от ГПК. В тази част решението не е в противоречие със съдебната практика, защото владението е установено явно, било е спокойно, демонстрирано е пред останалите съсобственици на дворното место и не е прекъснато от тях. По този въпрос вече практиката е обобщена с ТР № 1/06.08.2012г..на ОСГК на ВКС. Следователно не са налице основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, поради което за тази част от решението не следва да се допуска касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 445 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Благоевградски окръжен съд е оставено в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в частта, с която е прекратено производството поради недопустимост на иска за делба на УПИ V от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ ІІІ от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м., предявен от З. А. А. К. и Ж. А. Б. против К. А. Б., М. А. К., С. И. Ш., И. Д. Б., К. К. С. Б. К. Б., В. И. Б., П. И. Б., Л. П. Б., К. П. Б., Р. П. Р. по касационни жалби на З. А. А. К. и Ж. А. Б., П. И. Б. и Л. П. Б..
Указва на касаторите да внесат за всяка касационна жалба държавна такса в размер по 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанциите по делото. При неизпълнение, касационнната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 761/2011г. на Благоевградски окръжен съд в частта с която е оставено в сила решение № 9420 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 1422/2008г. на РС-Благоевград в частта, с която е признато за недоказано оспорването на строително разрешение № 52/06.07.1965г. протокол за дадена строителна линия и ниво № 71/10.07.1965г. и е отхвърлен иска за делба на триетажната жилищна сграда, построена в южната част на същия УПИ. V от кв. 71 по плана на [населено място] /идентичен с УПИ ІІІ от кв. 72/ представляващ имот 1241 с площ 844 кв.м.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: