О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
гр.София, .02.11.2012година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 598/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 26.03.2012год. по в.гр.дело №13933/2011год. С това решение е обезсилено като недопустимо решението от 19.01.2011г., постановено по гр. д. № 19805/2007г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта, с която е признато за установено по отношение на С. П. З., че К. А. В. е собственик на процесния имот.
Касационната жалба е подадена от К. А. В. , представляван от адв.Д.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос, доуточнен от съда: “Следва ли при иск с правно основание чл.108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, като се установи със сила на присъдено нещо между страните, че ищецът е собственик на процесния имот”. Според касатора даденият с въззивното решение отговор на този въпрос противоречи на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ІІ ГО на ВКС №128 от 28.03.2012г. по гр.д.№1085/2011г., както и на влезли в сила решения на ВКС, постановени по отменения ГПК – Решение № 656 от 08.10.2009 год. на ВКС по гр.д. № 1832/2008 год., IV Г.О., ГК; Решение № 251 от 24.03.2009 год. на ВКС по гр.д. № 473/2008 год., IV Г.О., ГК; Решение № 486 от 08.10.2009 год. на ВКС по гр. Д. № 9/2009 г. ІІ Г.О., ГК; Решение № 535 от 11.02.2010 год. на ВКС по гр.д. № 1591/2008 год., II Г.О., ГК.
Ответникът по касация С. П. З. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
В решението си от 26.03.2012год. СГС е изложил съображения,че е сезиран с иск с основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот и като е приел за установено,че ответникът не упражнява фактическа власт върху имота, а ищецът не е изменил иска си от осъдителен на установителен такъв, то уважавайки иска в неговата установителна част първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Изложени са съображения, че искът по чл.108 ЗС е по правната си същност осъдителен, а не установителен, предполага установяване правото на собственост на ищеца като една от предпоставките за неговата основателност, но не означава,че ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота/ то искът следва да се уважи частично като се установи правото на собственост, но се отхвърли осъдителната част, тъй като право на ищеца е да избере пътя на защита на правото на собственост /дали да установи действителното правно положение спрямо друго лице, което владее имота му, или да реализира правото си в пълен обем като предяви осъдителен иск/, а в случая е предявен само осъдителен иск и след като втората предпоставка не е доказана, то съдът следва да отхвърли иска изцяло. Прието е , че на практика първостепенният съд се е произнесъл по непредявен установителен иск за собственост.
В представените с изложението решения е застъпено становището, че ревандикационният иск включва в себе си искане за установяване принадлежността на правото на собственост и искане за предаване на владението. Силата на присъдено нещо обхваща и двете искания – със сила на присъдено нещо се разрешава въпросът кой е собственик на имота и дали ответникът упражнява фактическата власт на правно основание. Тези два елемента формират предмета на спора и очертават обективните предели на силата на присъдено нещо. Следователно съдът дължи произнасяне както по въпроса за принадлежността на правото на собственост, така и по въпроса за наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота от лице, различно от собственика.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Правният въпрос: “Следва ли при иск с правно основание чл.108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, като се установи със сила на присъдено нещо между страните, че ищецът е собственик на процесния имот” е решаващ за изхода на спора. Представените с изложението съдебни актове удостоверяват противоречие на въззивното решение с разрешаването на правния въпрос , дадено със задължителната и уеднаквена практика на ВКС ,по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 26.03.2012год. по в.гр.дело №13933/2011год.
УКАЗВА на касатора К. А. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 113лв., както и, че при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната , а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: