3
гр. д. № 290/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 864
София, 01.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 21 септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 290/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. С. С. срещу решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2005 г. по гр. д. № 11688/2003 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката и И. С. К. срещу “БКС-Център” Е., гр. София искове по чл. 108 ЗС за предаване собствеността върху реална част от имот пл. № 815, от кв. 9 по плана на гр. София, НПЗ “Х. Д. – М.” с площ от 738 кв. м. и заключена между точките М-8-7-6-К1-К2-15-Л1-М. по скицата към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода, че част от национализирания недвижим имот на основание ЗНЧИМП не подлежи на възстановяване на основание З., тъй като е застроен от държавата. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 ГПК. Изложен е доводи, че разрешеният от съда въпросът по приложението на З. в разгледаната хипотеза се решава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките за реституиране на част от национализирания имот поради застрояването му със стопански сгради след национализацията.
От фактическа страна е установено, че от наследодателите на касаторите, в качеството им на акционери в акционерно дружество “З.-К.”, г. София, е бил отчужден недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3850 м2 и фабрична сграда, застроена на площ от 658 м2. Имотът е заснет с пл. № 815 в кв. 9 по плана на гр. София, м. НПЗ “Х. Д.-Малашевци”. При влизане в сила на З. фабричната сграда е съществувала реално във вида, в който е била отчуждена, а върху част от дворното място са били построени няколко стопански сгради. Затроеният терен и част от неразстроения общо в размер на 1200 кв. м. се владее от ответника.
При така установените факти съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос подлежи ли целия теренът, част от който е застроен след национализацията, на реституция. Материалноправният въпрос е от значение за изхода на спора и е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС изразена в ТР № 1/1995 г. т. 1, както и в формираната трайна практика по прилагане на чл. 2, ал. 1 и 3 З., в която се приема, че необходимо и достатъчно изискване е имотът да е налице, да съществува реално като обект на собственост във вида, в който е бил отчужден. В разгледания случай предмет на отчуждаване са били терен и сграда, състояща се от административна сграда на площ от 260 м 2 и производствено хале на площ от 523 м2. Сградата е съществувала при влизане в сила на реституционния закон.
Съдът се е произнесъл по въпроса дали новопостроените сгради са ограничение за реституцията на целия терен в тази хипотеза. Произнасянето е в противоречие със задължителната и трайно формирана практика на ВКС, поради което е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на рашението.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на указанието да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 86 лв. и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.