О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
С. 16.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3587 По описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Техническа професионална гимназия Н.Й.В.” [населено място], представлявана от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 182 от 1.06.2016г. по в.гр.д. № 115 по описа за 2016г. на Пернишки окръжен съд, с което частично е отменено решение № 196 от 28.12.2015г. по гр.д.№ 619/2015г. на Районен съд Радомир досежно претендираната сума от 380.96лв., направени разходи за медикаментозно лечение,ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е присъдена и тази сума, а в останалата част първоинстанционния акт е потвърден за присъждане на сумите от 7 741.45лв., направени разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства и избор на лекарски екип и от 30 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на настъпила на 8.04.2013г. трудова злополука, ведно със законната лихва. /Отхвърлени са исковете до останалия им претендиран размер. Присъдени са разноски/.
Към жалбата е приложено изложение.Въпросът, по които се иска да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е : Следва ли, при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът да вземе пред вид данните за наличие на влошено здравословно състояние на пострадалата отпреди злополуката?, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочено решение № 184 от 16.02.2011г. по гр.д.№ 1266/2010г. на ІІІ г.о., което касаторът не представя.
На основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поставя въпроса: Допустимо ли е в сходна фактическа обстановка, съдът да присъжда трикратно по-висок размер на обезщетение? Позовава се на пет решения /които не съдържат отбелязване, че са влезли в сила/: на ОС Добрич по в.гр.д.№ 474/2014г., /където за закрито трималеорларно счупване на подбедрица след падане от три метра височина са присъдени 10 000лв./, на ОС Стара Загора по в.гр.д.№ 1495/2013г., /където за счупване на долен крайник след падане по стълби са присъдени 5 000лв./, на ОС Плевен по в.гр.д.№ 657/2014г., /където за счупване на гръден прешлен след падане от пет метра височина са присъдени 12 000лв./, на РС Русе по гр.д.№ 5011/2012г., /където за синдром на тарзалния канал вдясно, след счупване на пета след внезапно спиране и падане са присъдени 7 000лв./ и на РС Разград по гр.д.№ 960/2014г., /където за счупване на вътрешен глезен на левия крак, обусловило трайно затруднения в движението са присъдени 7 000лв./
На основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът поставя и следните въпроси, свързани с начина на определяне на размера на дължимото обезщетение : 1. Следва ли съдът да изследва всички фактори, довели до твърдените болки и страдания, включително и реализиралите се преди настъпване на трудовата злополука? Следва да се съобрази, че злополуката е настъпила без външна намеса и да се направи разграничение със случаите, при които такава е налице?, 2. Как следва да се процедира, когато е доказано, че определен процент на неработоспособност е причинен от други предхождащи злополуката фактори /процентите нетрудоспособност в резултата на злополуката са под 50% и надвишават 50% сумарно с предходно съществуващите/, 3. Следва ли съдът да отчете особените случаи на трудова злополука, тип случайно събитие, както и фактът, че работодателят е предприятие с определен бюджет и следва ли да съобрази какъв процент от бюджета му съставлява поисканото обезщетение?, 4. Длъжен ли е съдът да изследва характера на усложненията и поведението на медицинските лица при проведен курс на лечение на пострадалото лице, с оглед разпределение на отговорността между работодателя и лекуващия лекар/здравно заведение, относно причинените болки и страдания, при наличие на усложнение в здравословното състояние?
Постъпил е подробен отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността на подадената касационна жалба. Счита, че постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, а относно практиката на различните посочени съдилища, намира че е несъотносима, тъй като преценката на обезщетението е конкретна за всеки отделен случай. Останалите поставени въпроси счита, че са или несъотносими, или се поставят за първи път /какъвто е този за лекарска грешка, тъй като подобно възражение до настоящия момент не е правено/.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение съобрази следното:
В. съд е определил размера на дължимото обезщетени като е съобразил вида, характера и степента на претърпяното в резултат на злополуката увреждане /фрактура на две кости на подбедрица/ и свързаните с това болки и страдания, продължителния период на лечение и възстановяване, включващ 75 дни в гипс на целия долен крайник, проведен болезнен рехабилитационен процес /особено в началния му стадии, когато ищцата не е могла да стъпва в продължение на 5-6 месеца/, множество медицински интервенции /включително и две операции/, престоите в болници, както и трайно настъпилите последици /и към момента на изготвяне на заключението ищцата е в невъзможност да се предвижва самостоятелно, само с помощни средства и постоянно се нуждае от чужда помощ, като не може да натоварва крайника/.
Досежно основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът се позовава на решение № 184 от 16.02.2011г. по гр.д.№ 1266/2010г. на ІІІ г.о., което не представя. След извършена служебна справка, настоящият съдебен състав констатира, че на посочения номер отговаря постановено по реда на чл.288 ГПК определение, а не решение по чл.290 ГПК. Определенията по чл.288 ГПК не се ползват със задължителна сила. Следователно – касаторът не установява противоречие на въззивния акт със съдебна практика. Независимо от това, за пълнота следва да се посочи, че в практиката единно и непротиворечиво се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука се определя от съда съобразно принципа на справедливостта, разяснен в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968г. Понятието за справедливост не е абстрактно, а е свързано със задължителна преценка от съда на всички установени по делото конкретни обстоятелства, включително и – в случая – на данните за влошеното здравословно състояние на пострадалата отпреди злополуката. Моралните вреди са винаги индивидуално определяеми и в настоящето дело, въззивният съд е определил стойност след съобразяване на наличните данни за издадени ЕР на ТЕЛК на ищцата още през 2002г., 2005г., 2008г .и 2011г., които предхождат датата на трудовата злополука – 8.04.2013г. Когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В този смисъл съпоставянето на определения от въззивния съд размер на обезщетение с този, приет за дължим от други съдилища, по други случаи, за които релевантни са били различни от настоящите обстоятелства, не може да обоснови основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не е налице идентичност на поставения въпрос, по смисъл приет в т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото основание не е налице и поради обстоятелството, че цитираните от касатора пет решения на РС и ОС не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като и по четирите поставени от касатора въпроси е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Когато е установено, че се касае за трудова злополука /факт, който е безспорен по делото/, отговорността е договорна, а не деликтна. Отговорността на работодателя е обективна и е за всички причинени на работника вреди. Наличният бюджет на работодателя и неговата възможност или невъзможност за реално заплащане на сумата по обезщетението не са сред обстоятелствата, които съдът следва да отчита. Настъпилите усложнения в здравословното състояние на пострадалото лице винаги са основание за присъждане на по-голям размер на обезщетение, а относно поведението на медицинските лица и проведения курс на лечение – при липса на доказателства за обратното – се изхожда от презумцията, че всички предприети действия са в интерес и с грижа за пациента.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основания по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182 от 1.06.2016г. по в.гр.д. № 115 по описа за 2016г. на Пернишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.