Р Е Ш Е Н И Е
№ 865
гр. София, 14.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1757/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О., всичките от гр. С., срещу въззивно решение № 557 от 21.01.2008 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 1025/2007 г., с което е оставено в сила решение от 06.08.2007 г. на И. районен съд по гр.д. № 104/2007 г., в частта му, с която е допусната делба на недвижим имот – дворно място с площ от 733 кв. м., находящо се в с. Б., община И., съставляващо УПИ *, в кв. 22, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, при описани граници, между съделителите Н. С. Г., Й. С. А., С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О., при следните квоти : за Н. С. Г. – 21/48 ид. части, за Й. С. А. – 21/48 ид. части, и за С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О. – по 2/48 ид. ч. за всеки един от тях. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по същество от касационната инстанция като се допусне извършването на делбата при равни квоти между съделителите по колена, или при съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните задължителни указания. Подробни съображения са развити и в писмена защита от адв. П от АК-София.
Ответниците по жалбата, Н. С. Г. и Й. С. А., и двете от с. Б., община И. не представят писмен отговор по чл. 218 г ГПК/отм./, като в съдебно заседание пълномощникът им адв. К от АК-София оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от Н. С. Г. и Й. С. А. против С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О. иск за делба на наследствени съсобствени имоти – процесния застроен имот в с. Б. и на шест земеделски имота, всичките в землището на с. Б.. С решение от 06.08.2007 г. по гр.д. № 104/2007 г. на И. районен съд, е допусната делба на процесния имот при квоти между съделителите, както следва : за Н. С. Г. – 21/48 ид. части, за Й. С. А. – 21/48 ид. части, и за С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О. – по 2/48 ид. ч. за всеки един от тях, а по отношение на земеделските имоти делбата е допусната при квоти, както следва : за Н. С. Г. – 8/24 ид. части, за Й. С. А. – 8/24 ид. части, за С. Г. Ш. – 2/24 ид.ч. и за В. С. Ш. и С. С. О. – по 3/24 ид. части. Решението в частта му, с която е допусната делба по отношение на земеделските имоти е влязло в сила, поради необжалването му от страните. За да постанови своето решение в обжалваната му част, ИРС е приел, че процесния застроен имот в с. Б. е наследствен за страните от техните общи наследодатели С. Г. , починал през 1987 г. и С. Г. , починала през 2004 г., като техни преки наследници са ищците, дъщери, а ответниците са наследници на третата починала през 2001 г. дъщеря В. Ш. , приживе С. Г. е прехвърлила на ищците своя дял от 5/8 ид. части, поради което делбата е допусната при описаните по-горе квоти за страните. По жалба на ответниците в тази част, с решение № 557 от 21.01.2008 г. по в.гр.д. № 1025/2007 г. Софийският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че ответниците не са придобили 1/3 идеална част от имота по давност, тъй като тази част не представлява отделен обект на собственост.
Въззивното решение е правилно.
Предмет на касационното обжалване е въззивното решение, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния застроен недвижим имот при описаните по-горе квоти за страните. Не се спори, че процесния имот е наследствен от общите на страните наследодатели, като след смъртта на С. Г. през 1987 г. той е оставил законни наследници – съпруга, В. Ш. , Н. Г. и Й. А. – дъщери. Вела Ш. е починала през 2001 г. и е оставила законни наследници – съпруг, С. О. и В. Ш. – дъщери. Стоименка Г. е починала през 2004 г. като приживе през 2002 г. е прехвърлила на дъщерите си Н. Г. и Й. А. при равни права притежаваните от нея 5/8 идеални части от правото на собственост върху процесния имот. При тези фактически данни, правилни са изводите на въззивния съд относно участието на страните в имуществената общност, правното основание, на което почива това участие, както и относно размера на квотите на съделителите от процесния делбен имот. Правилен е и изводът му във връзка с направеното възражение от ответниците, че са придобили по давност реална част от имота в размер на тяхната квота от 1/3 ид. част, а именно, че процесният имот е неподеляем и не може да бъде придобита по давност реална част от него, която не представлява отделен обект на собственост. В тази насока се явяват неоснователни релевираните възражения в касационната жалба. Що се касае до възражението, че ответниците са придобили по давност 1/3 идеална част от процесния имот, който са владяли след смъртта на общия наследодател С, първоначално от тяхната съпруга и майка В, а след смъртта й – от тях, същото е неоснователно, тъй като по делото не е доказана по несъмнен начин промяна в намерението, а именно от ползване на имота в своене, демонстрирано явно от тях и необезпокоявано от останалите наследници съделители/ищците/. Неснователно е релевираното възражение в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, поради недопускане до разпит на посочен от тях свидетел от въззивния съд, тъй като правилно е прието от съда, че не са налице условията на чл. 205 ГПК/отм./, а именно, че се касае до ново доказателство.
Поради това настоящият състав на ВКС приема, че е правилен изводът на въззивния съд, че делбата между страните върху процесния наследствен застроен недвижим имот следва да бъде допусната при определените, описани по-горе квоти.
Въззивното решението не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 34 ЗС са приложени правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. адв. хонорар на основание чл. 64 ГПК/отм./
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 557 от 21.01.2008 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 1025/2007 г.
ОСЪЖДА С. Г. Ш., В. С. Ш. и С. С. О., всичките от гр. С. да заплатят на Н. С. Г. и Й. С. А., и двете от с. Б., община И., деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: