О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
гр. София 09.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 407/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на О. Г. , с. Г., Б. област против решение № 276/18.07.2008 год. по гр.дело № 122/2008 год. на Б. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 421/4.12.2007 год. по гр.дело № 757/2005 г. на Районен съд – Г. Д. и е уважен иска по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по съществения материално правен и процесуалноправен въпрос за наличие на правен интерес от установяване на правото на собственост към минал момент, в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика в решения по гр.дело № 1504/99 г. на ІV-то г.о., по гр.дело № 317/2001 г. на ІV-то г.о. и по гр.дело № 298/2002 г. на ІV-то г.о. на ВКС и в ТР № 1/97 г. на ОСГК.
Касационният съд счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т. 1 ГПК, по следните съображения: за да уважи установителния иск по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ, като е оставил в сила първоинстанционното решение, постановено в същия смисъл, въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, приемайки наличие на правен интерес от установяване на правото на собственост към минал момент, обсъждайки елементите от фактическия състав на чл. 10 б, ал.1 ЗСПЗЗ, чието отсъствие констатирал.
Установено е по делото, че правото на собственост върху процесните две ниви от по 0.400 кв.м. в м.”К”, землището на с. О., О. Г. е възстановено с влязло в сила решение по гр.дело № 87/2006 г. на РС Г. Д. , постановено по реда на чл.14 ал. 3 ЗСПЗЗ, на наследници на Д. К. И.
По време на исковото производство по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ касаторът, в качеството на ответник не е оспорвал съществуването на това право към минал момент, а именно образуването на ТКЗС, което обстоятелство не се оспорва и в касационната жалба. В противоречие със съдебната практика на касационния съд, постановена в ТР № 1/97 г. ОСГК и в цитираната от касатора практика в приложените към изложението му съдебни решения, въззивният съд е приел наличие на правен интерес от установяване на съществуването на правото към минал момент, което не е било спорно между страните и което право е възстановено на ищците, в качеството им на наследници на неговия бивш собственик Д. К. И. , като е приел, че основанието за уважаване на допустимия иск към минало време е отсъствието на мероприятие, изискуемо се от разпоредбата на чл.10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ към настоящия момент, разсъждения които са в противоречие с цитираната касационна практика.
Водим от горните съображения, касационният съд счете, че е налице основанието на чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 276/18.07.2008 г. по гр.дело № 122/2008 год. на Б. окръжен съд, по касационната жалба на О. Г. , с. Г., Б. област, с вх. № 2975/16.09.2008 год.
Делото да се докладва на председателя на Второ г.о. на ВКС на РБ за насрочване, след внасяне на държавна такса от касатора, за касационното производство, в размер на 30 лева по сметка на ВКС на РБ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: