4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 866
гр. София, 23.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №593/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на М. Д. С., Д. М. С. и Д. Д. С. срещу решение №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г., с което е потвърдено решение № 3 315/02.07.2010 г. по гр.д. № 839/2005 г. на СГС В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касаторите срещу [фирма]-гр.София за сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД и са присъдени съответните разноски в полза на ответника, както и В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която СГС е уважил субективно съединените искови на ищците за същата сума и на същото основание по отношение на ответника [фирма] – [населено място].
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят твърди наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба изразяват становище за нейната неоснователност в отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, в ЧАСТТА , с която потвърждава решение № 3 315/02.07.2010 г. по гр.д. № 839/2005 г. на СГС В ЧАСТТА за отхвърляне на иска на касаторите срещу [фирма]-гр.София за сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД въззивният съд е приел на база събраните по делото доказателства, включително от приетите заключения на вещите лица по изслушаните две единични и две тройни технически експертизи, че като причина за настъпването на ПТП, при което загиват Г. С. С. –съпруга на първия и майка на втория ищец и О. М. Б.-С. съпруга на втория и майка на третата ищца не се установява да е твърдяното в исковата молба счупване на спирачния диск на задното дясно колело на лекия автомобил Рено М. Сценик , поради фабричен дефект на отливката на диска. Ето защо този иск е недоказан по основанието , на което е предявен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на субективно съединените искови на ищците за същата сума и на същото основание срещу ответника [фирма]– [населено място], които са били уважени изцяло, въззивният съд е констатирал, че това дружество е променило правно-организационната си форма от ООД в АД още преди завеждането на исковата молба по спора в съда, с оглед на което ответник с такова наименование в търговския регистър не е съществувал, поради което е счел произнасянето по иск срещу несъществуващ ответник от страна на първоинстанционния съд за недопустимо и е обезсилил решението в тази част при липса на въззивно обжалване от страна на ответника [фирма] – [населено място].
От страна на касаторите се сочат като правни въпроси от значение за изхода на спора, тези за обхвата на процесуалните правомощия на въззивния съд по чл.209 от ГПК/отм./ да обезсилва решение на първата инстанция в частта на произнасяне по иск, който не е предмет на въззивното обжалване и за това дали дружество- променило правно-организационната си форма от ООД в АД още преди завеждането на исковата молба по спора в съда е правосубектно да бъде страна по иск срещу него и как следва да процедира съда при подобна констатация. Претендира се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., се приема, че преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост, още повече, че два от наведените правни въпроси се отнася именно до въпроса за допустимостта. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която СГС е уважил субективно съединените искови на ищците по отношение на ответника [фирма] – [населено място] следва да се допусне касационно обжалване. Самата преценка за допустимостта на въззивното решение в тази част , ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
По касационната жалба на ищците срещу решение №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г., СГС В ЧАСТТА за потвърждаване на решение № 3 315/02.07.2010 г. по гр.д. № 839/2005 г. на СГС за отхвърляне на иска на касаторите срещу [фирма]-гр.София за сумата от 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД и присъждане на съответните разноски в полза на ответника, то следва да се отчете , че в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани правни въпроси, които да са съотносими към тази част от обжалваното с касационната жалба решение. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В същата тълкувателна практика е прието, че ВКС няма право да извлича от оплакванията за неправилност в касационната жалба релевантен за спора правен въпрос, тъй като подобно действие би било в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г . В ЧАСТТА, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 3 315/02.07.2010 г. по гр.д. № 839/2005 г. на СГС в частта, с която са уважени субективно съединените искови на ищците по отношение на ответника [фирма] – [населено място].
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 2 000 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №492/16.03.2012 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по в. гр.д. №4004/2011 г . в останалата част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.