Решение №866 от по гр. дело №344/344 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                №  866
 
                                             гр.София,  05.08.2010 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и десета година в състав:
 
             
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА  
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                   ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №344 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. Г. от гр. П., против решението от 15.12.2009г., постановено по в.гр.д. №854/2009г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 09.07.2009г. по гр.д. №479/2009г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу „А”ЕООД, с. П., обл. Плевен, иск с правно основание чл.59 ЗЗД. В частта по иска на съсобственика на касатора – И. И. П. решението е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „А”ЕООД не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Л. И. Г. срещу „А”ЕООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1349,53лв. за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/3ид.част от земеделска земя в землището на с. Б., собствеността върху която е възстановена с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ на ПК- гр. Д. Митрополия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поддържа, че въззивното решение е в противоречие с т.5 ППВС№1/79г. , че необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или няколко общи факта. Въззивният съд е отхвърлил иска поради недоказаност на твърденията, на които ищецът основава иска си – ползването на земята от ответника през процесния период и не е разрешил въпроса за характера на връзката между обедняването и обогатяването в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Неоснователни са доводите и за противоречие на въззивното решение с т.4 ППВС№7/65г., което е постановено за уеднаквяване на практиката по някои въпроси на второинстанционното производство по отменения ГПК. След отмяната на закона, в чието тълкуване е издадено, а и с оглед коренно различната уредба по действащия ГПК на въззивното производство, постановлението следва да се счита изгубило сила. Основателни са доводите за противоречие на въззивното решение с ТР№1/2000г. ОСГК ВКС по въпроса може ли допускането на експертиза да стане не само по почин на страната, а и служебно от съда. Доколкото въззивният съд е споделил правните изводи на първоинстанционния съд, същият се произнесъл по въпроса за служебното допускане на експертиза в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложеното следва да се допускане касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2009г., постановено по в.гр.д. №854/2009г. на Плевенски окръжен съд, по касационна жалба на Л. И. Г..
УКАЗВА на касатора Л. И. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27лв., съгласно чл.84 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top