Р Е Ш Е Н И Е
№ 867
София, 18.01. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 1844 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл.218а ал. 1, б.”а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. И., Д. Д. С. и М. Д. П., всичките от с. С., община Н., срещу въззивно решение № І* от 03.01.2008 г. по гр.д. № 1128/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 135/17.07.2006 г. по гр.д. № 490/2005 г. на Н. районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от В. Д. И., Д. Д. С. и М. Д. П. срещу Д. Г. С. от гр. П. и Е. К. С. от гр. Н., с правно основание чл. 29, чл. 30 и чл. 33 ЗЗД.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на решение по същество от касационната инстанция, с което исковете бъдат уважени.
Ответниците по жалбата Д. Г. С. и Е. К. С. не депозират писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ и не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл. 29, чл. 30 и чл. 33 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд като е оставил в сила решение № 135/17.07.2006 г. по гр.д. № 490/2005 г. на Н. районен съд, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 29, чл. 30 и чл. 33 ЗЗД, за унищожаване на сделките, сключени между Д/наследодател на ищците-касатори/ и Д. Г. С., като сключени при условията на измама, крайна нужда и заплашване, както следва : договор от 22.03.2005 г. за продажба на недвижими имоти, съставляващи УПИ *, кв. 34 по плана на с. Р., община Н., с площ от 485 кв.м., при описани граници и УПИ *, кв. 34 по плана на с. Р., община Н., с площ от 500 кв.м., при описани граници, обективиран в н.а. № 1* т. ІІ, рег. № 1* н.д. № 339/2005 г. на нотариус с район на действие Н. районен съд; договор от 22.03.2005 г. за дарение на 1/6 идеална част от нива, с площ от 14,004 дка в м. „Ч”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Р., община Н., при описани граници и съседи; 1/6 идеална част от лозе, с площ 5,499 дка, в м. „Ч”, съставляващо имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Р., община Н., при описани граници и съседи и 1/6 идеална част от нива, с площ от 8, 201 дка в м. „Ч”, представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне на с. Р., община Н., при описани граници и съседи, обективиран в н.а. № 1* т. ІІ, рег. № 1* н.д. № 340/2005 г. на нотариус с район на действие Н. районен съд; договор от 10.03.2005 г., с нотариална заверка на подписите, за продажба на л.а. марка „М” и товарен бордови автомобил марка „ГАЗ”. Съдът е приел, че по отношение на процесните сделки не е налице умишлено въвеждане в заблуждение от страна на ответника по отношение на праводателя на ищците, не е установено, че към момента на извършване на сделките прехвърлителят е бил в състояние на изпитван страх, както и че те са извършени при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия. Тези изводи на съда са законосъобразни и обосновани.
Установено е от фактическа страна, че с договорите за продажба и дарение на процесните недвижими имоти и движими вещи – автомобили, материализирани в н.а. № 173/2005 г., н.а. № 174/2005 г. и договор за продажба на МПС от 10.03.2005 г. с нотариална заверка на подписите, наследодателят на ищците Д приживе е прехвърлил на ответника – негов племенник пет недвижими имота, подробно индивидуализирани в н.а. и движими вещи – лек и товарен автомобили на 22.03.2005 г., около месец преди смъртта си.становено е също така, че прехвърлителят е имал заболяване с диагноза „карцином на хипофаринкса” – рак на гърлото, което е било причина за смъртта му на 18.04.2005 г. и което е наложило лечение със силно обезболяващи медикаменти. В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че не е установено по делото, че при извършване на процесните сделки праводателят на ищците-негови дъщери е бил подведен от ответника или друго трето лице, както и е бил умишлено въведен в заблуждение по отношение сключването на тези сделки или му е била създадена невярна представа относно последиците им. Не е установено също така, че към момента на сключване на сделките прехвърлителят е бил в състояние на изпитван основателен страх, възбуден у него от страна на брат му Г. или племенника му – Д. , както и че тези сделки са извършени при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства по делото, в т.ч. изслушаните графологични, икономически и медицински, в частност психиатрични експертизи и показанията на свидетелите Б, Л. , С. , Г. , И. , Н. , П. , С. , Т. , К. , П. В тази своя дейност той е свободен да преценява убедителността на свидетелските показания и да реши, на кои свидетели да се довери. Съдът е посочил на кои от свидетелите дава вяра, кои от тях имат непосредствени впечатления и на кои от свидетелите показанията са в унисон с представените писмени доказателства, в т.ч. и с данните от прокурорска преписка № 309/2005 г. на Районна прокуратура – Н. , образувана по жалба на ищците В, в която се съдържат собственоръчно написани писмени обяснения от прехвърлителя Д. С. , в които той изрично заявява, че не желае да живее при дъщерите си, които се заканвали да му вземат имането, а желае да живее при брат си Г. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение/като направи своя преценка на събраните доказателства/.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че процесните договори за продажба и дарение на недвижими имоти и движими вещи не са извършени при условията на измама, на заплашване, на крайна нужда и при явно неизгодни условия, поради което предявените искове с правно основание чл. 29, чл. 30 и чл. 33 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ в тежест на страната, позоваваща се на твърдяните пороци, е да установи по пътя на пълно и главно доказване, наличието им, което не е било сторено от ищците. Тяхна е доказателствената тежест да установят, че към момента на сделките техният наследодател умишлено е бил въведен в заблуждение от другата страна или от трето лице със знанието на последната, да ги сключи, както и че към този момент прехвърлителят е бил в състояние на изпитван основателен страх, възбуден у него от страна на брат му Г. или племенника му – Д. и че тези сделки са извършени при условията на крайна нужда и при явно неизгодни условия, в тяхната кумулативна даденост и представляващи състояние на стичащи се тежки обстоятелства за прехвърлителя, водещи до недостиг на парични средства, принуждаващи го да сключи сделките, съчетани с накърняване на принципа на еквивалентност на престациите, което не е сторено.
При така изложените съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното въззивно решение не е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./. Въззивният съд е извършил преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото и изводите му са логични и обосновани.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № І* от 03.01.2008 г., постановено по гр.д. № 1128/2006 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: