1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр.София, 09.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2917/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалба на А. Р. Я. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд № 52 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 136/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Добрички окръжен съд по гр.д.№ 358/ 2017 г. и по този начин по иска, предявен от М. М. М., е признато за установено в отношенията между него и А. Р. Я., че ищецът не дължи на ответницата, поради погасяване по давност, вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на присъда по НОХД № 515/ 2009 г. на Добрички окръжен съд, за чието събиране е образувано изп.д.№ 20177370400236 на частен съдебен изпълнител с рег.№ ***.
Жалбоподателят претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: за значението относно течението на погасителната давност на обстоятелството, че в изпълнителния лист за вземанията са посочени грешни правно-индивидуализиращи длъжника данни (Е.); за значението относно течението на погасителната давност на обстоятелството, че длъжникът е бил лишен от свобода в рамките на давностния срок и фактически извършването на изпълнителни действия е било невъзможно; от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.
Ответната страна оспорва жалбата като поддържа, че в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е изложил никакви правни въпроси (а е разисквал по фактите по делото), нито е посочил допълнителни основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Евентуално излага съображения по правилността на обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователни доводите на М. М. в отговора срещу касационната жалба за липса на правни въпроси. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката е посочила кои правни разрешения на въззивния съд оспорва. Това са разрешенията, дадени при отхвърляне на възраженията й за момента, от който би трябвало да започне течението на погасителната давност, ако длъжникът е с грешно посочено Е. в изпълнителния лист, както и ако е бил лишен от свобода и принудителното събиране на вземането е било практически невъзможно. Оспорено е и разрешението за момента, от който се прилага новото тълкувателно решение за давността в изпълнителното производство и приложимостта му към образувани преди издаването му изпълнителни дела. С това правните въпроси са повдигнати, а с прецизирането и уточняването им Върховният касационен съд не действа служебно, а процедира съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС. Особена обосновка за допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК това тълкувателно решение не изисква.
Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ответницата е кредитор на ищеца за сумата 50 000 лв с лихви и разноски, вземането й е признато с влязла в сила от 01.06.2010 г. присъда на Добрички окръжен съд. А. Я. се снабдила с изпълнителен лист за вземанията и на 13.10.2010 г. образувала изпълнително производство за събирането им при държавен съдебен изпълнител при Каварненски районен съд. В изпълнителния лист бил сгрешен Е. на длъжника, но това не попречило на изискването на справки и извършването на изпълнителни действия. На 07.12.2010 г. било изпратено запорно съобщение до мястото за лишаване от свобода, където ищецът изтърпявал наказание, но то било върнато на съдебния изпълнител с отбелязване, че лицето не работи. На 11.11.2015 г. взискателката поискала прехвърляне на изпълнителното дело при частен съдебен изпълнител, но получила отказ с разпореждане от 01.12.2015 г. Искането е подновено на 05.01.2017 г., а с постановление от 11.01.2017 г. държавният съдебен изпълнител прекратил производството пред него на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. На 05.02.2017 г. ответницата поискала да й бъде върнат изпълнителния лист, а на 05.04.2017 г. въз основа на същия било образувано изп.д.№ 20177370400236 при ЧСИ рег.№ ***. На 27.006.2017 г. частният съдебен изпълнител насрочил опис на движими вещи на длъжника и наложил запор върху банковите му сметки. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че давността за вземанията започва да тече от последното изпълнително действие по образуваното пред държавния съдебен изпълнител дело, което е станало на 02.12.2010 г. До 02.12.2015 г. не са извършвани други изпълнителни действия и затова вземанията са погасени по давност. Течението на давността не е било спряно при висящността на производството пред държавния съдебен изпълнител, съгласно т.10 от Тълкувателно решение№ 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС.
При така изложените от въззивния съд мотиви, въпросът от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк.д.№ 2/ 2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, обуславя обжалваното решение. Той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о.) и касационното обжалване следва да бъде допуснато при допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 52 от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 136/ 2018 г.
Жалбоподателката е освободена от задължение за плащане на държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: