Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
София, 01.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1807 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
Е. Й. , гражданин на Г. , чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. – АК В. е поискал да се отмени влязло в сила Определение от 14.04.2015 година по гр.д.Nо 13476/2014 година на РС-Варна по чл. 233 ГПК , с което е прекратено съдебното исково производство по чл. 30 ал.1 ЗН , инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н..
С молбата за отмяна се поддържа , че след постановяване на обжалваното определение , в качеството си на кредитор на Ж. Н., молителят Е. Й. е заявил иск по реда на чл. 134 ГПК във вр. с чл. 30 ал.1 ЗН , упражнявайки правото на бездействащия кредитор Ж. Н. срещу лицето И. Н.- негов брат. С отговора на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК И. Н. е депозирал и споразумение, уреждащо извънсъдебно имуществените отношения между тези лица , като страни по гр.д. 13476/ 2014 година, поради което и производството по иска по чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.1 ЗН е прекратено с Определение No 185 от 06.01.2016 по гр.д. 11956/2015 год. на РС-Варна с генерален мотив, че “ определението за прекратяване на делото с отказ от иска формира силата на пресъдено нещо по отношение липсата на спорното право на ищеца или липсата на оспореното от ищеца право от стана на ответника“. Като счита , че Споразумението , депозирано до делото по косвения иск , с което се заобикаля закона , съставлява ново доказателство и нови обстоятелства, засягащи делото за отказа от иск по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, се поддържа и се иска настоящата отмяна.
С отговор , подаден от И. С. Н. , се оспорва основателността на подадената молба за отмяна , тъй като молителя няма и не може да има качеството на заинтересовано лице по см. на чл. 304 ГПК. Оспорва се и процесуалната легитимация на адв.Д. предвид обстоятелството , че производството за отмяна е производство за извънинстанционен контрол.
След преценка на наведените доводи и на основание закона , настоящият състав на ВКС намира , че молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно действащия ГПК , процесуално -легитимирани лица да предявят молба за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК са страните, участвали в съдебния процес и обвързани от силата не пресъдено нещо на съдебния акт , чиято отмяна се иска. Доколкото определението по чл. 233 ГПК преклудира възможността за нов исков процес между същите страни за защита на конкретно субективно материално право , на заявеното основание , настоящият състав намира , че се иска отмяна на съдебен акт по отношение на който може да бъде упражнено правото на отмяна при условията на чл. 303 и сл. ГПК.
Разпоредбата на чл. 304 ГПК урежда изключение , която дава възможност да се упражни правото на молбата за отмяна на влязло в сила решение и от лице , която не е било страна по спора , но е обвързано от силата на пресъдено нещо поради общността/ неделимостта / на спорното право. В настоящият случай не може да се приеме , че заявилия молбата за отмяна Е. Й. е обвързан от определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на гр.д. Nо 13476/2014 година на РС-Варна , по иска чл. 30 ал.1 ЗН , инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н.. Доколкото молителят Е. Й. има качеството на кредитор на една от страните- Ж. Н. , то това не го обвързва пряко от правните последици на прекратяване на спора по чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част наследството. Ако сключената извънсъдебна спогодба , дала основание за прекратяване на делото поради оттегляне на иска , уврежда интересите на Е. Й. като кредитор, то той има самостоятелен път на защита.
От друга страна , сключената писмена извънсъдебна спогодба между Ж. Н. и И. Н. , не носи белезите на „ново писмено доказателство“ по см. на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не само по делото не е твърдян факт , че страните са уредили доброволно отношенията , предмет на спора, но дори и този документ да би бил приобщен към доказателствения материал по гр.д. 13476/ 2014 година, той не би променил решението на съда да се десезира от спора по чл. 30 ал.1 ЗН при изричното волеизявление на страната –ищец.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Й. , гражданин на Г. , чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. – АК В. е поискал да се отмени влязло в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.04.2015 година по гр.д.Nо 13476/2014 година на РС-Варна по чл. 233 ГПК , с което е прекратено съдебното исково производство по чл. 30 ал.1 ЗН , инициирано от Ж. С. Н. срещу И. С. Н..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :