Р Е Ш Е Н И Е
№.87
гр.София, 10.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 803/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на В. М. А. от гр. С. срещу въззивното решение от 06.12.2007 год. по гр.дело № 3495/2006 год. на Софийския градски съд, ІV”б” г.о., с което е отменено решението от 30.03.2006 год. по гр.дело № 4133/2005 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав в частта, с която Ц. М. Р. е осъдена да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата 5 100 лева и е отхвърлен иска за същия размер – претендирано обезщетение за лишаване от ползването на първия етаж от двуетажната жилищна сграда на ул.”С” № 44, гр. С., за времето от 18.09.2002 год. до 18.04.2005 год. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Ответницата по касация Ц. М. Р. от гр. С. не е ангажирала становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд уважил иска по чл.31, ал.2 ЗС, като приел, че ищецът/сега касатор/ е бил лишен от ползване на своята част от съсобствеността върху жилищната сграда, независимо че с определение по чл.282 ГПК/отм./ процесният първи етаж бил раз пределен за ползване от ответницата, но без да е била осъдена да заплаща на другия съсобственик суми срещу ползването.
Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска като, позовавайки се на доктрината, приел, че липсва една от предпоставките за възникване на вземане по чл.31, ал.2 ЗС, а именно: един или няколко от съсобствениците да си служат с общата вещ извън пределите на евентуалното разпределение по части или периоди, а останалите да не осъществяват такова служене с общия имот. Прието е, че упражняваната от ответницата и от дъщеря й фактическа власт върху съсобственото имущество не навлиза в пределите на това, разпределено за ползване от ищеца-на последния било осигурено право да си служи с общата вещ, която е цялата сграда, а не само процесния първи етаж, което обстоятелство изключвало възникването на вземане в негова полза по чл.31, ал.2 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения:
Идеята на чл.31, ал.2 ЗС произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно чл.30, ал.3 ЗС „всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си”. Понятието „ползи на общата вещ” по чл.30, ал.3 ЗС е с по-широко съдържание от понятието „използване на общата вещ” по чл.31, ал.2 ЗС и включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. За разлика от чл.30, ал.3 ЗС, разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС има предвид само личното ползване на съсобствената вещ или както е изразено в чл.31, ал.1 ЗС „служене” със същата вещ. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което последната не се използва като средство за производство или стока, нито съсобственикът, който я ползва събира някакви доходи от нея, а извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди, съобразно предназначението на вещта. По силата на чл.31, ал.2 ЗС „когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване”. „Лишени от ползата съсобственици” по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС са съсобствениците, които изцяло или отчасти не упражняват ползване, респ. не си служат с общата вещ поради това, че намиращите се в имота съсобственици го из ползват в обем, който надхвърля техните квоти или дялове. Вземането за обезщетение на съсобственика, който не си служи с вещта срещу съсобственика, който я използва по свои нужди, представлява граждански плод от правото на собственост на съсобственика-кредитор върху общия имот. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Изключение представлява постигнато от съсобствениците единодушно споразумение, с което са определили квоти за служене с общия имот, различни от квотите им в съсобствеността. В такъв случай обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС ще се определи съобразно уговорените квоти за служене, а не според квотите на съпритежанието.
При разпределение на реалното ползване по реда на чл.32, ал.2 ЗС, когато съсобствен е един единствен имот, който се поддава на разделяне на реални части, разпределянето се извършва, като се държи сметка за големината на идеалните части на съсобствениците. Тъй като пълно съвпадение между големината на реалните части и тази на идеалните части може и да не се постигне, а и съдът не е длъжен непременно да предостави за самостоятелно ползване площ, равняваща се на квотата от съсобствеността, когато това е невъзможно или създава неудобство за ползването, за разликата се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
По аналогичен начин се процедира и в случаите по чл.282, ал.2 ГПК/отм./, понастоящем по чл.344, ал.2 ГПК, според които „ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването”. Касае се за привременна мярка с решението за допускане на делбата или по-късно във втората фаза на делбеното производство, при която законът изхожда отново както от общото правило на чл.30, ал.3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ „съразмерно с частта си”, така и от чл.31, ал.1 ЗС за служене с общата вещ съобразно нейното предназначение „и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им”. За присъждане на съответното парично плащане в тези случаи, значение на писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС има исковата молба за делба. Когато молителят не е ищец, но делбата вече е допусната, той може да направи такова искане, защото определението на съда ще има значение за в бъдеще, а не за минало време. И тук, правото на обезщетение на съделителя, който изцяло или отчасти е лишен от служенето с допуснатия до делба имот, произтича от чл.31, ал.2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
С оглед на това, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че доколкото с определение по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ е било разпределено ползването на цялата съсобствена сграда, с което на ищеца/касатор/ било осигурено право да си служи с нея, като му бил предоставен за ползване втория етаж, в негова полза не е възникнало вземане по чл.31, ал.2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на втория етаж, предоставен за ползване от ответницата. Налице е основание за отмяна на въззивното решение по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в”, предл.първо ГПК/отм./ и за постановяване на друго по съществото на спора.
По делото е безспорно, че ищецът/сега касатор/ и ответницата Ц. М. Р. са съсобственици на дворно място от 460 кв.м., съставляващо имот пл. № 8 от кв.261 по плана на гр. С., м.”П”, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда при квоти: 4/6 идеални части за ищеца и 1/6 идеална част за ответницата, като другата 1/6 идеална част е притежание на сестрата на страните В/влязло в сила решение от 07.10.1993 год. по гр.дело № 1011/1993 год. на СРС, 48-ми състав за допускане на съдебна делба/. С определение по чл.282, ал.2 ГПК по същото дело е разпределено ползването на отделните етажи от сградата, като на ищеца е предоставен втория етаж, а на ответницата и на сестра й – първия етаж, състоящ се от три стаи, кухня и санитарен възел. До деня на предявяване на иска – 18.04.2005 год. делбата не е извършена.
Не се спори, че за исковия период от 18.09.2002 год. до 18.04.2005 год. първият етаж е ползван като жилищен само от ответницата, която допуснала в него и дъщеря си. По гр.дело № 7063/2001 год. на Софийския районен съд, 32-ри състав е бил предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС от В. М. А. срещу Ц. М. Р. за обезщетение за лишаване от ползване на първия жилищен етаж за периода от 31.08.2000 год. до 31.08.2001 год., като ищецът твърдял, че изпратил покана за заплащане на месечен наем с телеграма от 21.08.2000 год. Безспорно е, че ответницата е получила преписи от исковата молба и приложенията по гр.дело № 7063/2001 год. на СРС, 32-ри състав, на 18.09.2002 год.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че средната пазарна наемна цена за ползването на жилищния етаж се равнява на 10 200 лева за 31 месеца в периода от 18.09.2002 год. до 18.04.2005 год.
При тези данни, следва да се приеме, че за исковия период ищецът/сега касатор/ е бил лишен от ползите от съсобственото жилище, на които съгласно чл.31, ал.1 ЗС е имал право според притежавания от него обем от правото на собственост в общия имот. Тъй като средната пазарна наемна цена за ползването на процесния етаж е 10 200 лева, на квотата на ищеца в съсобствеността съответстват 6 800 лева. За същия период от време ищецът/касатор/ е ползвал втория етаж от сградата, от който ответницата има 1/6 част, или последната е била лишена от ползите за същия етаж на стойност 1 700 лева. Няма основание да не се възприеме идентична средна пазарна наемна цена и за втория етаж, ползван само от ищеца, при което от дължимото на ищеца обезщетение ще следва да се приспадне сумата 1 700 лева или иска по чл.31, ал.2 ЗС е основателен за сумата 5 100 лева, в какъвто размер ще следва да бъде уважен, а ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски за всички инстанции в съответствие с чл.64, ал.1 ГПК/отм./ в размер на 985/деветстотин осемдесет и пет/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението от 06.12.2007 год. по гр.дело № 3495/2006 год. на Софийския градски съд, ІV”б” г.о., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. М. Р. от гр. С., ул.”С” № 44, ет.1 да заплати на В. М. А. от гр. С., ул.”С” № 44, ет.2 сумата 5 100/пет хиляди и сто/лева обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от двуетажната жилищна сграда в гр. С., ул.”С” № 44, за времето от 18.09.2002 год. до 18.04.2005 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2005 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 985/деветстотин осемдесет и пет/лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: