6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
София 10.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3468 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
С определение № 105 от 13.02.2018г., по касационната жалба на [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат Банкова против въззивно решение № 193 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 358 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 136 от 27.02.2017г. по гр.д. № 2488/2016г. на ВтРС като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроси относно задължението на работодателя да доказва съотношението между намаленият обем на работа и изпълняваните от уволнения работник трудови функции, при липса на такива доводи в исковата молба и без в доклада по делото да е указано, че това е в негова тежест, както и по въпроса за необходимостта от осъществяване на подбор в хипотеза, при която е безспорно, че ищцата заема единствена длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор, по които е констатирано противоречие с постановени решения по гр.д.№ 475/2011г. на ІV г.о. и по гр.д. № 987/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Ищцата е заемала длъжността „Ръководител здравословни и безопасни условия на труд”. Със заповед № 3-091 от 25.07.2016г., връчена й на същата дата, на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ, поради намаление обема на работа, е прекратено трудовото й правоотношение. Освен правното основание, като фактически доводи в заповедта са посочени експертно решение № 2504 от 22.06.2016г. на ТЕЛК, предварително разрешение с изх.№ 16207409 от 21.07.2016г. на Дирекция ИТ Г. и че служителката е отказала да приеме предложените й допълнителни отговорности.
По делото е представена от работодателя негова заповед № 052 от 12.05.2016г., издадена на основание гл.ІV чл.14 т.4 от Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно която „поради факта, че външна фирма – „И. М”, по силата на сключен с [фирма] договор, изпълнява задълженията на лице по здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, консултира и подпомага дружеството за прилагане на превантивни подходи за осигуряване на ЗБУТ и за въвеждане на принципа за постоянно подобряване на управлението на дейността по здраве и безопасност”, е налице „намаляване на обема на работа на ръководител здравословни и безопасни условия на труд” /с оглед вече посоченото, а и заради намаляване на броя на работещите на ПП [населено място]/, поради което следва да се съкрати щатната бройка, код по НПК 12126007.
С прието по делото експертно заключение е установено, че основната продукция на [фирма] е производство на телфери. Изделията не са типови, а с различни разновидности, поради което производството е със специфични изисквания. Съобразно действащата за целите на вътрешно производствените анализи система за отчитане на продукцията, на база „приравнени бройки”, която е използвана от вещото лице, то дава заключение, че при съпоставка на данните за периода 01.2015г.-12.2016г. с релевантните /с оглед извършеното през м.07.2016г. уволнение/ първи четири месеца на 2016г., е налице тенденция за намаляване на производството, като произведените телфери са с 586.1 броя по-малко, в сравнение с тези през 2015г. Съответно приходите от реализираната основна производствена продукция за първите четири месеца на 2016г. са намалели с 15.03% /което в абсолютен размер е на стойност 1 424 364.91лв., в сравнение със същия период през 2015г./ Освен намаление от стойността на приходите от продажба на продукция, намаление е установено и при производствената продукция/ като най-голямо е при телферите 24.79%/. В заключението си, експертът е достигнал до извод, че съгласно „производствени планове и отчети за реално произведени двигатели, отчетени в приравнени единици”, планираното производство за 2016г. /до м.11.вкл./ е с 1 055 по- малко от планираното през 2015г., съответно по-малко са и произведените двигатели.
Разпитан в съдебно заседание на 25.11.2016г., свидетелят В., което е заместник началник на цеха, в който е работила ищцата в [населено място] и координатор производството, в което са участвали 230 човека, установява, че намалението в производството, поради намаление на поръчките, за релевантния период е било драстично – при 1 700 броя произведени двигатели за м.10.2015г., за първото четиримесичие на 2016г., са били произведени едва 970 броя. Това е наложило работниците да бъдат „пускани в отпуск” и да се извършат съкращения.
При така установените факти, въззивният съд е приел за незаконосъобразно оспореното уволнение, с аргумент че „намаляването на обема на работа следва да има дълготраен, а не временен характер”. Решаващите му мотиви са, че работодателят, върху когото е доказателствената тежест, не е установил как намаляването на работата се е отразило на конкретно осъществяваната от ищцата трудова функция. Въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с липсата на осъществен подбор, но пред вид направеното общо препращане към мотивите на първата инстанция, следва да се счете, че е споделил нейните изводи относно наличие на незаконосъобразен подбор /независимо, че ищцата е заемала единствена по щат длъжност/ и за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение поради намаляване на обема на работа на лице, което не работи в „производствени или други структурни или организационни звена, в които обемът на работа действително е намалял”.
Имайки пред вид така изложените мотиви, по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно установената практика /вж. решение по гр.д.№ 475/2011г. на ІV г.о. и посочените в него решения/, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендиранато право. При предявен иск за признаване на уволнение за незаконно, ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. При разглеждане на въззивната жалба съдът се произнася само по основанията за неправилност, които въззивникът е изложил и само по доводите за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба.
В конкретният случай – в исковата молба ищцата е оспорила само наличието на реално настъпило намаляване на обема на работата, като обективно фактическо състояние, липсата на извършен подбор по чл.329 КТ и факта на спазване на процедурата по чл.333 ал.1 т.1 КТ.
Реално намаление на работата има, когато се установи намаляване на количеството на произведената и отчетена продукция. За установяването му не е необходим изричен акт, но при оспорване /какъвто е настоящия случай/, работодателят е длъжен да го докаже. Доказването може да е с всички доказателствени средства и по делото това е направено с гореописанато заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза. Намалението на обема на работа е основание за работодателя да предприеме действия по оптимизиране на щатния състав. При оспорване законосъобразността им, съдебният контрол се свежда до преценка дали извършеното уволнение е предизвикано и обусловено от установеното намаляване на обема на работата. Имайки пред вид, трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност „Ръководител здравословни и безопасни условия на труд”, установените по делото факти, че за първите четири месеца на 2016г., е налице трайна тенденция за намаляване на производството, като произведените телфери са били с 586.1 броя по-малко, в сравнение с тези през 2015г., намалението на реализираната основна производствена продукция за същия период е било с 15.03%, което в парично изражение е на стойност над един милион, настоящият съдебен състав намира, че установеното обективно настъпило намаление в обема на работа е пряко свързано с конкретно изпълняваната от ищцата длъжност. Намаленият обем производствена продукция, наложило съгласно ангажираните гласни доказателства, голяма част от работниците да бъдат „пускани в отпуск” и да се извършат съкращения, неизбежно води и до намаляване на обема на работа на ръководителя здравословни и безопасни условия на труд. Допълнителен довод в тази насока е и обстоятелството, че два месеца преди уволнението на ищцата, със заповед № 052 от 12.05.2016г., работодателят е възложил с договор на външна фирма осъществяването на функциите на лице по здравословни и безопасни условия на труд, която да консултира и подпомага дружеството за прилагане на превантивни подходи за осигуряване на ЗБУТ.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за временен характер на установеното намаляване на обема на работата и за липса на връзка с осъществяваната от ищцата трудова функция. Изводът за наличие на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.3 КТ, налага отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на предявения иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, тъй като не са налице посочените от ищцата основания. Доколкото подборът по чл.329 КТ цели да се оставят на работа тези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, той не може да се извърши в ситуация като настоящата, при която ищцата е заемала единствена по щат длъжност и обективно не съществуват други заемащи сходна длъжност, между които да е възможно извършването на подбор. Процедурата по чл.333 ал.1 КТ е спазена, пред вид представеното предварително разрешение с изх.№ 16207409 от 21.07.2016г. на Дирекция ИТ Г..
С оглед извода за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователен се явява и обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 193 от 22.05.2017г. по в.гр.д. № 358 по описа за 2017г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърденото с него решение № 136 от 27.02.2017г. по гр.д. № 2488/2016г. на ВтРС и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. Боева ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] против [фирма] [населено място] 5460, [община], представлявано от управителя В., ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № 3-091 от 25.07.2016г. на управителя за прекратяване на трудовото правоотношение на Й. И. Боева, на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител здравословни и безопасни условия на труд”, с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.