3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 06.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3715 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Д. чрез адв.А. Д. срещу решение № 103 от 20.07.18г.по в.гр.дело № 215/18г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 507 от 21.03.18г.по гр.дело № 1450/17г.на Варненския окръжен съд в обжалваната му част и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.59 ЗЗД Д. В. Д. е осъдена да заплати на П. В. П. сумата от 16 000 лв, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и представлява увеличената стойност на имота, вследствие вложените от ищеца средства за изграждане на нова жилищна сграда в недвижимия имот на ответницата с административен адрес – [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 29.06.17г.до окончателното изплащане на задължението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Как се разпределя доказателствената тежест при заведен иск по чл.59 ЗЗД и какви доказателства следва да представи ищецът за наведените твърдения относно заплатените средства за изграждане на жилищна сграда в недвижимия имот; 2. Допустимо ли е доказването на плащанията на разходи за строителство да се установява с косвени доказателства; 3.Може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл.162 пр.1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил; 4.Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство.
Ответникът по жалбата П. П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че страните от години са живели на съпружески начала, обитавали са жилището на сина на ответницата и са планували закупуването на имот, в който да заедно да построят дома си.На 26.10.10г. с договор, сключен с нот.акт № 194 /10г., Д. Д. е закупила дворно място от 940 кв.м.в [населено място], на [улица], заедно с построената в него стара къща, която била съборена от тях и теренът – разчистен.На 4.05.12г.е било издадено разрешението за строеж на новата къща,която била завършена до края на 2013г.и страните се преместили да живеят в нея.След анализ на свидетелските показания и от писмените доказателства /удостоверение от Службата по вписванията, в което е отбелязан договора, с който на 31.08.12г. ищецът е продал жилище в [населено място] на трето лице, извлечение от банковата сметка на П. П. в Банка ДСК АД за периода 1.01.06г.- 22.06.16г.,удостоверения от НОИ и от Д”СП”/ съдът е направил извод, че финансирането на строителството на къщата в дворното място на ответницата, е извършено изцяло със средства на ищеца,който е работил по това време във В. и е предоставял средствата за закупуването на материалите и разплащането с работниците, извършвано от ответницата, която не е разполагала със спестени средства и доходите й са минимални.Съдът е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, според която обедняването на ищеца е в размер на направените в действителност и установени на място разходи по отделните пера за изграждането на къщата от 21 900лв, а обогатяването на ответницата е в размер на сумата 16 000 лв /предвид приетото за установено по делото участие на третото лице свидетелят М. Б. – син на ответницата в строително-монтажните работи, както и че обзавежданото по перата от електрическия бойлер – до кухненското обзавеждане може да бъде отделено от имота и не увеличава стойността му/. Ето защо искът е приет за основатeлен и уважен за сумата от 16 000 лв, представляваща увеличената стойност на имота вследствие извършените в него СМР.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК поради липса на практика по конкретния въпрос : Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство.
Останалите въпроси имат характер на касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, които следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 103 от 20.07.18г., постановено по в.гр.дело № 215/18г.на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 320 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.