О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С., 29.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.166 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 01.11.10г. по гр.д.№251/10г. на Монтанския окръжен съд е потвърдено решението от 08.06.10г. по гр.д.№385/08г. на Монтанския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Х. Г., В. Д. Г., М. С. Г. и К. С. Г. срещу държавата искове по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване на владението върху 444,467/2886,148 ид.части от ниви, ливади, пасбища и гори, подробно описани в нот.акт №62, т.2, рег.№3548, дело №321/1932г. и възпроизведени в диспозитива на решението.
Въззивният съд е приел, че спорните имоти са били собственост на наследодателя Г. К.. Те са били отнети след смъртта му с Указ №40 на Регентите на България, /ДВ бр.278/28.11.1945г./ за изграждане по спешност на завод за добитък в северозападна България – мероприятие, което не е било реализирано. Няма данни да е било изплатено обезщетение за отнемането на имотите. Втората съпруга на един от синовете на Г. К. – М. К., е завещала след смъртта му цялото си имущество на своята сестра В. Г., чиито наследници по закон са ищците.
От правна страна е прието, че за да докажат твърденията си за настъпила реституция по силата на ЗВСОНИ, ищците е следвало да установят точното местоположение на претендираните имоти към настоящия момент, тъй като реституцията настъпва до размера на отнетите имоти, доколкото те реално съществуват. Недопустимо е квадратурата на отнетите имоти да се съпоставя с общата площ на новия имот, при което е възможно да възникне съсобственост. Въпреки допуснатата експертиза, не се установявакъде точно попадат в картата на възстановената собственост описаните в исковата молба имоти. Затова не е доказана и една от предпоставките на реституцията – имотите да съществуват реално до размерите, в които са отнети. Това обуславя и отхвърлянето на ревандикационния иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. Те считат, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради бездействие от страна на съда, който не изпълнил задълженията си по чл.7, чл.10 и чл.145 от ГПК. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпросите: 1.Допустимо ли е решение на въззивния съд, с което се отхвърля иск по чл.108 от ЗС, когато съдът е приел, че ищците не са установили собствеността си върху имотите, тъй като не са посочили точното им местоположение и поради това не може да настъпи реституция по право; 2. Допустимо ли е въззивното решение, при положение, че съдът не се е произнесъл по въпроса ищците собственици ли са по закон и по завещание и 3.Води ли неизяснеността на делото от фактическа страна поради допуснати процесуални нарушения от страна на съда до неправилност на съдебното решение – по този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №237/19.02.01г. по гр.д.№1521/2000г. на ВКС, пето гр.отд.
Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по първия въпрос, който се свежда до това – допустимо ли е въззивно решение по иск за собственост, постановено по нередовна искова молба, в която не са посочени сегашните граници на имотите, които се претендират на основание настъпила реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 01.11.10г. по гр.д.№251/10г. на Монтанския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 215,50 лв. и да представят по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще им бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: