О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 18.08.2009 год..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№516 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1835 от 05.12.08г. по гр.д. №1528/08г. на Пловдивския окръжен съд е обезсилиено решението по гр.д. №952/07г. на А. районен съд по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. А. Т. срещу община А. и е прекратено производството по този иск. Първоинстанционното решение е отменено в частта по иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и този иск е отхвърлен.
Предмет на делото е бивша нива от 1,500 дка в землището на с. Л., местн.”С”, за която се твърди, че към момента на образуване на ТКЗС е била собственост на М. К. За да приеме, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на този имот е процесуално недопустим, въззивният съд е изложил мотив, че не е налице висящо административно производство за възстановяване на собствеността, нито пък е налице възможност тепърва да се образува такова производство. Обсъдени са данните по делото, че е подадено заявление пред поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху един имот на М. К. – нива от 1,5 дка в местн. „С”; че това искане е уважено с решение № Л* от 19.10.93г., без в него да са посочени границите на възстановения имот и че с последващо решение № Л* от 13.02.96г., което допълва и изменя първоначалното решение, е възстановена собствеността върху нива от 3,389 дка в местността „Р”, при посочени в решението съседи. Направен е извод, че с това решение административната процедура по възстановяване на собствеността по подаденото заявление е приключила, макар и за друг имот, различен от заявения. При това положение искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за процесния имот е процесуално недопустим.
Искът по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, който има за премет същия имот е отхвърлен с мотив, че за да може ищцата да се легитимира като собственик на имота към настоящия момент, следва да е проведена успешно процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, а това условие не е налице. Владението на имота след 1992г. от наследниците на М. К. е прието за ирелевантно, след като в тяхна полза не е постановено решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. В нея се поддържа, че по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ въззивното решение противоречи на решение № 854/11.10.99г. по гр.д. №166/99г. на ВКС, ІІ ГО, в което допустимостта на иска е свързана само с изискването да има подадено заявление за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но не и с това да не е приключила административната процедура, която се развива пред ОСЗ. По иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че основанието на иска е придобивна давност върху имота, текла след 1993г., а не възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и като не се е произнесъл по предявеното основание, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение №612 от 17.10.95г. по гр.д. №390/95г. на 5 чл. с-в на ВС.
Ответникът в производството община А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
На първо място следва да се подчертае, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се предявява само в случаите, при които между ищеца и ответника има спор кой от тях /съотвенто – техните наследодатели/ е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС. Данни за такъв спор в случая няма, тъй като не се твърди процесната нива да е била общинска собственост към момента на образуване на ТКЗС и общината да е заявила възстановяването и пред ОСЗ. Въззивният съд не се е занимавал с този въпрос. Той е обосновал недопустимостта на иска единствено с липсата на висящо административно производство за възстановяване на собствеността на този имот, както и с невъзможността такова производство да бъде образувано в бъдеще. Този извод не е в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение на ВКС, което разглежда различен аспект на допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Следва да се има предвид, че в случая е заявен за възстановяване само един имот на наследодателката М. По това заявление има постановено позитивно решение на ОСЗ и с това административната процедура по заявлението е приключила. В случай, че е възстановен имот, който е различен от заявения, пътят за защита е бил ч. обжалване на решението на ОСЗ или ч. искане за промяната му по реда на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, но не и ч. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, насочен срещу община А., която не претендира да е била собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Основанието на този иск е изтекла след 1993г. придобивна давност върху спорния имот. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищцата не е собственик на имота към настоящия момент, след като няма влязло в сила решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Съдът действително не се е произнесъл по заявеното от ищцата основание на иска за собственост – придобивна давност, с което е нарушил трайната практика на ВКС, израз на която е посоченото от жалбоподателката решение. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1835 от 05.12.08г. по гр.д. №1528/08г. на Пловдивския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1835 от 05.12.08г. по гр.д. №1528/08г. на Пловдивския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се изпрати на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: