О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София 23.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 172 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Х. Б. ,действащ като ЕТ”Б”,приподписана от адв. М. Н. срещу решение № 150 от 14.07.08г.по в.гр.дело № 1099/07г.на Пловдивския апелативен съд в частта,с което е оставено в сила решение № 236 от 20.08.07г.по гр.дело № 124/06г.на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от същата страна насрещен иск за сумата 58 683 лв,частично от 108 905 лв,представляваща стойността на извършени подобрения .
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Приложено е копие от решение № 615 от 17.10.02г.по гр.дело № 93/02г.на І г.о.на ВКС.и касаторът се позовава на ППВС № 6/74г.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответникът по касационната жалба Г. Щ. Б. моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Постъпила е и частна жалба от Г. Б. против определение от 14.11.08г.по същото дело,с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на решение № 150 от 14.07.08г.като недопустима.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
За да отхвърли предявения насрещен иск от ответника ЕТ”Б” въззивният съд е приел за установено ,че същият е извършил подобрения в съсобствения на страните имот преди 2001г.и с оглед направено възражение от страна на ищеца Г. Б. е направен извод,че претенцията е погасена по давност,тъй като е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок за предявяване на вземането –насрещната искова молба е приета за разглеждане на 19.06.06г.
В разглеждания случай е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Повдигнатият материалноправен въпрос относно началният момент,от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик и относно качеството на касатора на владелец или държател след 2000 г.,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика – ППВС № 6/27.12.74г.
По частната жалба на Г. Б.
Частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел,че молбата на жалбоподателя,подадена по реда на чл.193 ал.2 от ГПК/отм./- за допълване на въззивното решение,е недопустима,тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане.
Определението е правилно. С решение № 150 от 14.07.08г.въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта,с която искът на Б. е отхвърлен за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 1/6 ид.ч.от незастроено дворно място до размер на сумата 15407 лв и е постановил друго,с което е уважил иска по чл.31 ал.2 от ЗС за тази сума. В останалата част,с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер решението е оставено в сила.
При непълното решение липсва формирана вола на съда относно част от спорното право. Настоящата хипотеза не е такава. Вярно,че пред въззивния съд е допуснато увеличение на иска по реда на чл.116 от ГПК/отм./на 30 500лв,което не е намерило отражение в диспозива на решението,но е налице формирана воля на съда в мотивите за неоснователност на исковата претенция над размера от 15 407 лв. Когато съдът е пропуснал да изрази в решението част от иначе пълно формираната своя воля се касае за явна фактическа грешка,а не за непълно решение. Ето защо правилно съдът е оставил без разглеждане молбата на Г. Б. за допълване на решението по реда на чл.193 ал.2 от ГПК/отм./
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 14.07.08г.,постановено по в. гр.дело № 1099/07г.на Пловдивския апелативен съд по жалба на М. Х. Б. ,действащ като ЕТ”Б”.
УКАЗВА на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1173.66 лв,като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 14.11.08г.по гр.дело № 1099/07г.на Пловдивския апелативен съд ,с което е оставена без разглеждане молбата на Г. Щ. Б. за допълване на решение № 150/14.07.08г.по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.