О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1768 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. Г. със съдебен адрес в гр. П. адвокати П. , чрез процесуалния й представител адв. Б, против въззивното решение № 1* от 18 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г., с което е отменено решение № 887 от 8 април 2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. в частта му, с която “Ц” ЕАД, е осъдена да заплати на Г. неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода м. юли 2006 – м. декември 2007 г. и за разликата над 457,75 лева до размера от 1137,24 лева искът е отхвърлен, а в останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено, като се обжалва потвърдителната му част по отношение на отхвърляне иска на Г. за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за разликата от 457,75 лева до пълния предявен размер от 1309,11 лева за периода 1 юли 2005 г. – 30 юни 2006 г., както и за заплащане на допълнително трудово възнаграждение – клас в размер на 377,27 лева за периода 1 юли 2005 г. – 12 май 2008 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото е налице противоречие в мотивите на решението при погрешно тълкуване на разпоредбите на КТД – след като се приема, че за един период се дължи инфлация върху основното трудово възнаграждение, то такава се дължи и за периода от 1 юли 2005 г. до м. декември 2007 г., а изплатеното допълнително трудово възнаграждение се дължи на друго основание; щом е налице промяна в основната работна заплата, това влече промяна в размера на допълнителното трудово възнаграждение (клас); Наредбата за организация структура на работната заплата не намира приложение в процесния случай по отношение на класа. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК съдът следва да се произнесе по материалноправния въпрос дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, както и върху допълнителното трудово възнаграждение (клас) при договореност в КТД. Представят се три съдебни решения, влезли в сила – решение № 977 по гр.д. № 2* за 2008 г. на районния съд в гр. П., решение № 890 по гр.д. № 2* за 2008 г. на районния съд в гр. П. и решение № 976 по гр.д. № 2* за 2008 г. на районния съд в гр. П..
Ответникът “Ц” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. П., не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че изплащаните на касаторката допълнителни тримесечни трудови възнаграждения не са принципно различни от предвидените в чл. 15 КТД за 2006 г. компенсационни плащания, обвързани с процента на инфлацията, обявена от НСИ – систематичното тълкуване на разпоредбата с тази на чл. 16 ал. 1 КТД води до извода, че предвиденото тримесечно компенсиране на работната заплата се извършва именно при формиране на окончателната индивидуална работна заплата, поради което за касаторката в пълна степен са компенсирани инфлационните проценти за периода 1 юли 2005 г. – м. декември 2007 г.; допълнителното възнаграждение (клас) се определя по чл. 12 ал. 1 НОСРБ в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, поради което върху класа не следва да се начислява инфлация; искът е основателен само за периода м. януари 2008 г. – 12 май 2008 г. за компенсация върху основното трудово възнаграждение съгласно процента инфлация за сумата от 457,75 лева.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанието на т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. В конкретния случай поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора и е разрешаван противоречиво от съдилищата, видно от посочените по-горе съдебни решения по аналогични дела.
Касаторът не дължи държавна такса за касационното разглеждане на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1* от 18 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2009 г.
Насрочва делото за 24 януари 2011 г. от 9.00 ч, за която дата страните да се призоват чрез Д. вестник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: