3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
С., 03.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 138/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. П. К. и В. И. К. чрез поверениците им адвокати К. Б. и В. Ц., срещу въззивното решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5568/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 07.01.2010 г. по гр. д. № 12961/2005 г. на Софийския районен съд в частите, с които е прогласена нищожност на съдебната делба-спогодба от 25.10.1977 г. по гр. д. № 13049/1977 г. на Софийския районен съд и е допусната делба на жилище, разположено от дясно на стълбището от североизточната страна, находящо се на надпартерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно с 3/12 ид. ч. от общите части на сградата и 83/627 ид. ч. от дворното място.
В жалбата са развити доводи за неправилност – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд неправилно е разрешил въпросите за придобиване на имот по давност от съсобственик. Като се позовават и представят решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, касаторите искат касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Г. И. К.-Ш. и М. Ян Ш. считат, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че съдебната делба-спогодба, по силата на която жилището, предмет и на сега предявения иск за делба, е поставено в дял на В. К., е нищожна поради липса на съгласие на ищцата Г. К. – Ш. за сключването й, предвид установеното с почеркова експертиза, че тя не е подписала исковата молба, пълномощното за адвокати Р. В. и Р. А. и разписката за получена сума от 1 125 лева за уравнение на дяловете. Спогодбата не е породила вещно-транслативен ефект, така че жилището е продължило да бъде съсобствено между В. К. и Г. К. – Ш. при квоти по 1/2 ид. ч. Възражението на В. К. за придобиване на това жилище по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въззивният съд намерил за неоснователно, тъй като от представените по делото писмени и гласни доказателства не може да се заключи за период най-малко от 10 години той да го е владял като свое и по-конкретно да е изменил по отношение на притежаваните от сестра му идеални части държането си във владение, извършвайки действия, с които да е демонстрирал пред нея явно и несъмнено намерението си да свои имота.
Във връзка с валидността на делбата-спогодба от 1977 г. касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, не са обосновали наличие на основание /основания/ за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 или 3 ГПК и не са представили съответна съдебна практика. Ето защо в тази част касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По въпроса за приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като въззивният съд, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, изразена и в представените р. № 123 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 431/2009 г., ІІ-ро г. о., и р. № 3 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 2457/2008 г. на І-во г. о., е изследвал дали е налице изрично манифестиране на намерение за своене на съсобствен по наследяване недвижим имот от упражняващия фактическа власт съсобственик спрямо останалите съсобственици. Решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 766/2009 г. на І-во г. о., е по въпрос, различен от сега поставения: за възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно – идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част. Тъй като разрешаването на поставения от касаторите въпрос е в зависимост от данните по делото, то касационното основание следва да се допусне при предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5568/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 07.01.2010 г. по гр. д. № 12961/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е прогласена нищожност на съдебната делба-спогодба от 25.10.1977 г. по гр. д. № 13049/1977 г. на Софийския районен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5568/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решението от 07.01.2010 г. по гр. д. № 12961/2005 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на жилище, разположено от дясно на стълбището от североизточната страна, находящо се на надпартерния етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], ведно с 3/12 ид. ч. от общите части на сградата и 83/627 ид. ч. от дворното място.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 /четиридесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: