3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 877
С., 03.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 123/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Е. М. – пълномощник на Ж. Д. М., М. Д. Г., Д. А. Б., Б. Л. Б. и К. Б. Б., срещу въззивното решение № І-47 от 21.06.2010 г. по в. гр. д. N 534/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – касационни отменителни основания по чл. 281 т.т. 2 и 3 ГПК.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация не са подали писмени отговори.
При проверката по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 962 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 2383/2007 г. на Бургаския районен съд и вместо него касаторите са осъдени да предадат на ответниците по касация – ищци по делото, собствената им 1/3 ид. ч. от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и съставляващи две ниви и едно лозе в землището на[жк], [населено място].
Въззивният съд приел, че спорните земи произхождат от А. Б. А., починал на 05.06.1951 г. Възстановени са на наследниците му, в кръга на които е и К. А. Б. – преживяла съпруга, починала на 29.07.1959 г., с която той имал както църковен, така и сключен на 21.11.1946 г. при действието на Наредбата-закон за брака от 1945 г. /отм./ граждански брак.
Ищците са наследници на деца на К. от неин преходен брак, а ответниците са наследници на Б. и С. – родени по време на фактическото съжителство на А. и К., предхождащо сключването на брак помежду им. Обстоятелството, че са извънбрачни, не се отразява на качеството им на наследници на своите родители, при установения с удостоверенията за раждане произход и съгласно Закона за наследството от 1949 г., действащ към момента на откриване на наследството и понастоящем, и чл. 22 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването от 1940 г. /отм./. Ето защо те също имат право на собственост съобразно наследствените им дялове. След смъртта на А. К. го е наследила заедно с децата им, а след нейната смърт наследството й, включващо и дела й от наследството на съпруга А., се разпределя между всичките й деца, включително и тези от предходния й брак. При това положение дяловете са определени съответно на 1/3 ид. ч. за ищците и 2/3 ид. ч. за ответниците, като правопрекратяващото възражение на последните да са придобили имотите на основание давностно владение въззивният съд приел за недоказано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпроса за допустимостта на обжалваното въззивно решение. Считат, че въззивният съд се е произнесъл по ревандикационен иск за всички имоти, който не е бил надлежно предявен, нито изменен при условията на чл. 116 ГПК /отм./, в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 9 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, както и с практиката на съдилищата по приложението на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ – решение от 16.05.2008 г. по т. д. № 820/2007 г. и решение № 104 от 11.06.2009 г. по т. д. № 304/2009 г., двете на ВКС, ІІ-ро т. о., решение № 1115 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 1483/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, и определение № 279 от 21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 148/2009 г. на ВКС, І-во г. о.
На следващо място касаторите поставят въпроса, свързан със служебното задължение на въззивния съд да зачете надлежно извършените процесуални действия на страните и да обсъди всички техни възражения и доказателства, направени в съответните процесуални срокове и от значение за изхода на делото, който според тях е разрешен при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Друга група въпроси, които според касаторите са разрешени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, са: 1. какво е действието на акта за женитба /за брак/ по реда и при действието на Наредбата-закон за брака /отм./ и каква е доказателствената му сила; 2. представлява ли подписаният акт за брак част от фактическия състав на сключване на брака при действието на същия нормативен акт, кои действия завършват фактическия състав на сключване на брака и кога е спазена формата на брака; 3. допустимо ли е чрез акт за брак, съставен при действието на редакцията на Закона за лицата от 1907 г. /отм./ след изменението на чл. 152-154 с Наредбата-закон за брака /Обн., ДВ, бр. 108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г., попр., бр. 111 от 16.05.1945 г., отм./, да се удостоверява църковен брак; 4. допустимо ли е съгласието на встъпващите в брак да се приеме за дадено чрез конклудентни действия при действието на Наредбата-закон за брака /отм./; 5. представлява ли декларацията за липса на пречки за сключване на брак неразделна част от акта за женитба; 6. дали липсата на такива декларации означава, че документ акт за женитба не съществува; 7. може ли да се замества съдържанието на акта с част от съдържанието на декларациите.
Последната група въпроси, разрешени според касаторите при основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК, са: 1. допустимо ли е инцидентно, по повод на друг спор, с всички доказателствени средства да се установява наличието на брачно правоотношение; 2. за приложението на чл. 142 ГПК /отм./ във връзка с доказателствената сила на частните документи; 3. допустимо ли е при формален акт съгласието на страните да бъде дадено извън установената форма, с отделен акт; 4. за приложението на чл. 250/378/ ЗГС /отм./ във връзка с доказателствената сила на документи, съставени от неграмотни; 5. по приложението на чл. 9, ал. 1 ЗН във връзка с квотите, при които ищците са собственици на спорните по делото имоти. Посочват и представят съдебни актове за установяване наличието на противоречива съдебна практика по първите четири въпроса.
От изложените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че на първо място следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск. Тъй като се твърди противоречие със задължителна за съдилищата практика /а представените от касаторите решения разглеждат случаи, които не са аналогични на настоящия и затова не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Произнасянето по останалите въпроси е обусловено от отговора на първия въпрос, поради което те не следва да се обсъждат в производството по преценка за допустимостта на касационното обжалване, а евентуално – в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-47 от 21.06.2010 г. по в. гр. д. N 534/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 74.34 /седемдесет и четири лв. и 34 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: