Р Е Ш Е Н И Е
№ 878
София 16.10.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Цветанка Найденова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 850/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. К., град С., срещу решение от 01.11.2007 г. по гр. дело № 486/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск по чл.108 ЗС по друго дело поглъща установителния иск за собственост, предявен по настоящото дело. С отхвърлянето на ревандикационния иск по другото дело не е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът дали ищецът Т. С. С. е собственик на процесния имот или не.
Ответникът по касационната жалба Т. С. С., град С., оспорва жалбата като неоснователна.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. М. и Г. Д. Б., двамата от град С., не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е обезсилил решение от 07.11.2006 г. по гр. д. №3050/2005 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. С. С. срещу Н. В. К., Д. Г. М. и Г. Д. Б. иск по чл.97 ГПК за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост по силата на наследствено правоприемство и давностно владение върху недвижим имот от 970 кв.м., находящ се в град С., кв. „К”, м. „Т”, представляващ част от имот №302094 от кадастралния план от 1999 год., при граници: нива №302067, улица, нива №302093 и нива №302095. Според въззивният съд първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като вече има влязло в сила решение между същите страни, постановено по иск с правно основание чл.108 ЗС относно процесния имот. По този начин е установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците по настоящото дело не са собственици на имота. След като ищецът е владелец на имота, а ответниците нямат право да оспорват владението му, то липсва правен интерес от водене на положителен установителен иск за собственост. Съобразно разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./ е недопустимо пререшаването на правния спор.
Въззивното решение е неправилно. Доводите на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Безспорно е установено по делото, че има влязло в сила решение по гр. д. №5842/2005 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. В. К., Д. Г. М., Г. Д. Б., М. С. К. , А. С. К. , Р. Г. И. ,, Н. Н. К. и В. В. С. срещу Т. С. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на част от нива с площ от около 500 кв.м., съставляваща част от имот от имот №302094, находящ се в град С., кв. „К”, м. „Т”. Независимо, че недвижимите имоти по двете дела са идентични, то споровете по тях са различни. По начало обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат предмета на делото. Предметът на делото е спорното материално субективно право. Основанието и петитумът на иска индивидуализират спорното право. Всяко такова право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез съдържанието си и чрез субектите на правоотношението. Ревандикационният иск съдържа и искане за установяване на право на собственост на ищеца, но в крайна сметка с оглед на искането за предаване на владението по същността си е осъдителен иск. Ето защо не е възможно обективните предели на силата на пресъдено нещо относно предявения от ищеца установителния иск за право на собственост, да обхващат изцяло и предмета на делото по отношение осъдителния ревандикационен иск, предявен от ответниците по настоящото дело, по който има постановено влязло в сила решение. Разликата в петитума на двата иска изключва тъждеството им. По начало обективната идентичност между две дела има значение не само когато се отнася до правото, предмет на новия процес, но и когато се отнася до право, което е преюдициално за предмета на новото дело. Конкретно в разглеждания случай никъде като основание на установителния иск за собственост не са били въведени като правопораждащ юридически факт обстоятелствата дали ответниците са собственици на същия имот или не. Обективно тъждество между делата би имало тогава когато повторно се иска де се потвърди съдебно признатото право или пък неговата противоположност, така и когато се цели да бъде признато такова право, което е несъвместимо със съдебно отреченото. В случая по предявения установителен иск за собственост наличието на права на ответниците върху спорния имот е извън предмета на делото. По тези причини и този въпрос не е идентичен с въпроса, разрешен със сила на пресъдено нещо по ревандикационния иск, предявен от ответниците по гр. д. №5842/2005 г.
Ето защо неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявения иск.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.11.2007 г. по гр. дело № 486/2007 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.