Р Е Ш Е Н И Е
№ 878
гр.София, 23.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданската колегия в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1879 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на И. Г. В. , Б. В. Г. и П. И. В. срещу решение № 306 от 28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 328 от 2007 г.
Касаторите И. В. и Б. Г. обжалват решението в частта му, с която е обявено за нищожно допълнително решение по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по иска по чл.108 от ЗС на П. В. срещу Б. Г. ; в частта, с която е оставено в сила основното решение по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявен от П. В. срещу И. В. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност поради невъзможен предмет на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 94 от 1999 г. и в частта с която е изменено допълнителното решение № 112 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г., като И. В. е осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде на П. В. ? ид.ч. от приземния етаж от сградата, находяща се в УПИ V-757 в кв.42 по плана на гр. К..
Касаторът П. В. обжалва решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е обявено за нищожно допълнително решение № 112 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. по иска за собственост срещу Б. Г. и в частта, с която е обезсилено основното решение № 40 от 03.05.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд в частта по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на договора за продажба от 04.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42, том II по нот.д. № 215 от 2005 г. и в частта, с която е обявен за нищожен договор за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I по нот.д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ V-757 от кв.42 по плана на гр. К..
В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на решението и се моли неговата отмяна в обжалваните части.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационните жалби са допустими- подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледани по същество жалбите са частично основателни:
1. Решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от П. И. В. срещу И. Г. В. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1* по нот.д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от приземен етаж от сграда, намираща се в УПИ V-757 в кв.42 по плана на гр. К., е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила: С договора от 14.05.1999 г. майката на ищеца и баба на ответника С е дарила на внука си и ответник по делото И. Г. В. приземния етаж от сграда, изградена в парцел ****span lang=EN-US>V-757 от кв.42 по плана на гр. К.. П. съдът е приел, че в тази част сделката е нищожна поради невъзможен предмет, тъй като по делото е било безспорно установено, че приземният етаж от сградата не е самостоятелно жилище, а е обща част на етажната собственост, с която дарителката не е можела да се разпорежда самостоятелно- към датата на дарението по архитектурен проект този етаж е предвиден за мазета и не е отговарял на изискванията на строителните правила и норми за жилище. Неоснователно е възражението на ответника И в касационната му жалба, че съдът не бил разгледал въпроса дали този етаж не отговаря на изискванията за друг обект, различен от жилище, и че не взел предвид, че на практика етажът се ползвал като жилище. Съгласно Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, самостоятелни етажи или части от етажи, които не отговарят на строителните правила и норми за жилище, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, включително и предмет на делба, ако са били обособени като отделно жилище към 17.05.1963 г. /тоест до изменението на пар.38 от С. правила и норми от 17.05.1963 г./ДВ бр.39 от 1963 г./. В случая, приземният етаж е построен и пригоден за жилище много след 1963 г.- едва след 27.06.1964 г. Това е безспорно установено от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели за годината на построяването на първия етаж от сградата, от договора от 27.06.1964 г. за получен от С. В. заем за изграждане на сграда в процесното дворно място, която сграда ще бъде изградена след одобрение на архитектурен проект и от одобрения архитектурен проект от 22.06.1964 г., в който приземният етаж на тази сграда е предвиден за мазета. Без значение за действителността на сделката е и дали този приземен етаж отговаря на изискванията за друг обект на собственост, различен от жилище, тъй като в самия договор за дарение от 14.05.1994 г. приземният етаж е описан като жилищен /приземен етаж, пригоден за живеене/. Съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е изследвал дали този приземен етаж отговаря на строителните правила и норми за друг обект на собственост /например магазин, гараж или др.подобни/, тъй като в нито един момент в хода на делото ответникът И. В. не е имал такова твърдение.
2. Решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от П. В. срещу И. В. иск за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ V-757 в кв.42 по плана на гр. К. е неправилно. По отношение на този иск въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл.116 от ГПК за изменение на първоначално предявения иск, като недопустимо чрез изменение на иска е приет за разглеждане нов иск- за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г. за 1/3 ид.ч. от дворното място. Неправилно е прието от съда, че в исковата молба няма заявено искане за прогласяване нищожността на договора от 14.05.1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворното място: петитумът на първоначалната искова молба е за обявяване нищожност на договора от 14.05.1999 г. относно дарението на приземния етаж от сградата, построена в УПИ V-757 по плана на гр. К., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, а съгласно чл.38 от ЗС дворното място е обща част на горепосочената сграда, която към момента на сделката, а и към настоящия момент е етажна собственост. Поради това в тази част решението на Кърджалийския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на съда за ново разглеждане.
3. Решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения от П. В. срещу И. В. и Б. Г. иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба от 04.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42, том II по нот.д. № 215 от 2005 г. е правилно, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд: Страни по договора за продажба от 04.07.2005 г. са ответниът И. В. и ответницата Б. Ищецът П. В. като лице, което не е страна по този договор, няма правен интерес да иска прогласяването на неговата нищожност. Доколкото ответницата Б се легитимира като собственик на имота на основание договора от 04.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42 от 2005 г., ищецът има право само са иска отмяната на този нотариален акт по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ след евентуалното уважаване на предявения от него срещу Б. Г. иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от приземния етаж и 1/2 ид.ч. от дворното място.
4. Решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е отменено допълнителното решение на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от П. В. срещу И. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за 1/2 ид.ч. от приземния етаж от сградата и вместо него е постановено решение за уважаване на този иск, също е правилно. Обосновано е прието от въззивния съд, че в подадената от И. В. жалба до прокуратурата от 31.07.2007 г. /след продажбата с нотариален акт № 42 от 2005 г./ се съдържат извънсъдебни признания, че И. В. е във владение на процесния приземен етаж от сградата. Видно от жалбата от 31.07.2007 г., в нея И. В. твърди, че е собственик на приземния етаж, че през м.04.2006 г. е извършил ремонт на този етаж, че на етажа се намират негови вещи и той периодично посещава имота с колата си.
5. Решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е прогласено за нищожно допълнителното решение на първоинстанционния съд за уважаване на предявен от П. В. срещу Б. Г. иск за собственост, е неправилно: По принцип съдебното решение е нищожно, само ако е постановено от ненадлежен орган, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма и ако е напълно неразбираемо. В конкретния случай неправилно въззивният съд е приел, че допълнителното решение на първоинстанционния съд по иска за собственост срещу Б. Г. е напълно неясно. Първоинстанционният съд е изложил мотиви по този иск и е постановил диспозитив, какъвто смята за правилен. Въззивният съд, като втора първа инстанция, е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните по този иск доказателства, да формира свои правни изводи и ако констатира, че тези изводи не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд- да измени допълнителното решение в съответствие със собствените си правни изводи. Поради това решението на Кърджалийския окръжен съд в тази част следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на друг състав на окръжния съд за произнасяне по правилността на допълнителното решение по иска за собственост срещу Б. Г.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА № 306 от 28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 328 от 2007 г. В ЧАСТТА МУ:
– с която е оставено в сила решение № 40 от 03.05.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявения от П. И. В. срещу И. Г. В. иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1* по нот.д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от приземен етаж от сграда, намираща се в УПИ V-757 в кв.42 по плана на гр. К.,
– с която е обезсилено решение № 40 от 03.05.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен за уважаване на предявения от П. И. В. срещу И. Г. В. и Б. В. Г. иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба от 04.07.2005 г., обективиран в нотариален акт № 42, том II, рег. № 4* по нот.д. № 215 от 2005 г. и
– с която е отменено допълнителното решение № 112 от 11.07.2007 г. на Кърджалийския районен съд по гр.д. № 443 от 2006 г. в частта му за отхвърляне на предявения от П. И. В. срещу И. Г. В. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на 1/2 ид.ч. от приземния етаж от сградата, изградена в УПИ V-757 от кв.42 по плана на гр. К. и вместо това е постановено решение за уважаване на този иск.
ОТМЕНЯ решение № 306 от 28.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 328 от 2007 г. В ЧАСТТА МУ:
– с която е обезсилено решение № 40 от 03.05.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд за уважаване на предявения от П. И. В. срещу И. Г. В. иск за нищожност на договора за дарение от 14.05.1999 г., обективиран в нотариален акт № 94, том I, рег. № 1* по нот.д. № 130 от 1999 г. относно 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ V-757 в кв.42 по плана на гр. К. и
– с която е обявено за нищожно допълнително решение № 112 от 11.07.2007 г. по гр.д. № 443 от 2006 г. на Кърджалийския районен съд в частта му за уважаване на предявен от П. И. В. срещу Б. В. Г. иск с правно основание чл.108 от ЗС и
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТЕЗИ ЧАСТИ за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.