О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 21.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 296/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Ж. Х. Ж. срещу определение №467 от 23.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№529/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1238/7.10.2016г. по гр.д.№348/2016г. на Русенски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон и тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.175 ал.1 ЗЗД без да се съобрази с разпоредбата на изречение второ, регламентираща реда на удовлетворяване на ипотекарните кредитори и без да отчете обстоятелството, че искът за прогласяване нищожността на процесните ипотеки е предявен преди влизане в сила на постановлението за възлагане. Излагат се съображения за наличието на правен интерес за присъединения кредитор от предявяване на установителен иск за нищожност на договорите за ипотека независимо от изтичането на едномесечния срок по чл.464 ал.1 ГПК от разпределението. Претендира се отмяна както на въззивното определение, така и на прекратителното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото на Русенски окръжен съд с указания за разглеждане на спора по същество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два процесуалноправни въпроса, за които твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно:
1.„Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договорна ипотека, предявен от взискател без привилегии срещу длъжника и срещу ипотекарния кредитор, след като е проведена публичната продан на ипотекирания имот и за купувач е обявен ипотекарния кредитор, при положение, че исковата молба за нищожност е вписана преди влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено на ипотекарния кредитор?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №123/31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на ВКС, ІV г.о., определение №260/13.05.2015г. по ч.т.д.№2820/2014г. на ВКС, І т.о. и определение №402/21.10.2016г. по ч.гр.д.№4052/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. и
2„Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договорна ипотека /оспорване на привилегия за вземане,/ предявен от взискател без привилегии срещу взискател с привилегировано вземане /ипотекарен кредитор/ след срока по чл.464 ал.1 ГПК, при положение, че е проведена публичната продан на ипотекирания имот и от разпределението не е предназначена сума за предаване на взискателя с оспореното вземане, тъй като същият е участвал като наддавач и е обявен за купувач от публичната продан?”. Твърди се се, че въпросът е решен в противоречие с определение №464/1.11.2016г. по ч.т.д.№553/2016г. на ВКС, І т.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Сочи се, че формулираните от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда, че цитираната съдебна практика не е относима за посочените въпроси, както и че липсва аргументация, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Не е представен писмен отговор от ответната страна [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 23.11.2016г. по ч.гр.д.№529/2016г., въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение №1238/7.10.2016г. по гр.д. №348/2016г. на Русенски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Х. Ж. Х. против [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за прогласяване нищожността на двете договорни ипотеки върху апартамент №3, находящ се в [населено място], [улица], учредени с нот.акт №137 т.VІІ, нот.дело №1130/2.09.2008г. на нотариус №221 и с нот.акт №138, т. VІІ, нот.дело №1131/2.09.2008г. на нотариус №221.
Въззивният съд е възприел аргументите на първоинстанционния съд за липсата на правен интерес за ищеца от предявения установителен иск, позовавайки се на разпоредбата на чл.175 ал.1 изр.1 ЗЗД и с оглед обстоятелството, че процесният ипотекиран имот е изнесен на публична продан и е възложен с влязло в сила постановление за възлагане на купувача [фирма]. Въззивният състав е акцентирал върху факта, че на 25.05.2015г. по изпълнително дело №1210№2010г. частният съдебен изпълнител е извършил разпределение, което е влязло в сила. В заключение съдът е посочил, че при конкретната фактическа обстановка не може да се направи извод за наличие за евентуален правен интерес, защото разпределението на сумата от публичната продан е приключило.
Настоящият състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът:„Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договорна ипотека, предявен от взискател без привилегии срещу длъжника и срещу ипотекарния кредитор, след като е проведена публичната продан на ипотекирания имот и за купувач е обявен ипотекарния кредитор, при положение, че исковата молба за нищожност е вписана преди влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено на ипотекарния кредитор?”, няма характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В решаващите си изводи въззивният състав не е обсъждал като релевантно за спора обстоятелството дали исковата молба на Х. Х. е вписана преди влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено на ипотекарния кредитор. Съгласно т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело, но не и да е от значение за правилността на обжалваното определение. Ето защо така формулираният от касатора процесуалноправен въпрос, включващ необсъдени от въззивния съд твърдения и факти като част от правната аргументация по делото, излиза извън общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на определението без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания за това.
Не може да обоснове наличието на предпоставките за допускане на касация и въпросът: „Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договорна ипотека /оспорване на привилегия за вземане,/ предявен от взискател без привилегии срещу взискател с привилегировано вземане /ипотекарен кредитор/ след срока по чл.464 ал.1 ГПК, при положение, че е проведена публичната продан на ипотекирания имот и от разпределението не е предназначена сума за предаване на взискателя с оспореното вземане, тъй като същият е участвал като наддавач и е обявен за купувач от публичната продан?”. В цитирания дословно въпрос касаторът акцентира върху обстоятелството, че правният интерес за присъединения кредитор от установяване нищожността на договора за ипотека произтича от обстоятелството, че не е разпределена сума за предаване на взискателя. Решаващият мотив на въззивният състав обаче е свързан с изложеното в определението съображение, че в конкретния случай липсва евентуален правен интерес от установителния иск, „защото разпределението на сумата от публичната продан е приключило”. Разликата във въпроса на касатора и в определението на съда относно релевантната предпоставка за наличието на правен интерес, обуславя извода, че въпросът не е значим за конкретния спор съобразно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. Но дори да се приеме, че въпросът е от значение за спора /само и доколкото съдът не е уточнил как е приключило разпределението на сумата от публичната продан/, в случая същият не е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №464/1.11.2016г. по ч.т.д.№553/2016г. на ВКС, І т.о, съгласно която правният интерес от воденото на установителен иск е налице само и доколкото сумата се намира по сметката на съдебния изпълнител. Съобразно мотивите на посоченото определение приключването на разпределението, включително и чрез прихващане по чл.461 ГПК, би могло да обоснове интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал.1 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №467 от 23.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№529/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :