О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№88
Гр.С., 24.02.2015год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 528 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на етажните собственици на [жилищен адрес] на [улица]в [населено място] срещу Решение № 231 от 25.09.2014 г. по в.гр.д.№ 362/14 на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 14.03.2014 г. по гр.д.№ 5418/12 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че е налице съсобственост между тях и етажните собственици от бл.№№ 31, 33, 35 и 37 по отношение на северозападната част от бивше котелно помещение в [жилищен адрес] представляващо понастоящем аптека „Ц.” с площ от 101,05 кв.м., представляваща самостоятелен обект от сграда с идентификатор 67338.552.46.2.25. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените собственически искове бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани два материалноправни въпроса, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за изхода на спора и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, респ. в противоречие с други влезли в сила съдебни решения- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС е, тези въпроси се свеждат до преценката, възможно ли е помещение, разположено в една сграда, но предназначено функционално да обслужва и друга сграда, да представлява обща част на двете сгради, и изгубило ли е същото характера си на такава обща част, ако впоследствие първоначалната функционална връзка между сградите вече не съществува.
Ответниците по касация- етажните собственици в бл.№№ 31, 33, 35 и 37 в [населено място], [улица], са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано, тъй като не са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора.
Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд на релевираното от касаторите основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочения матералноправен въпрос е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение. Тези предпоставки в случая са налице. За да формира извода си за основателност на исковите претенции, въззивният съд е приел, че процесното помещение, макар и да се намира в сградата на блок 39, представлява обща част по предназначение и по отношение на етажните собственици в блокове 31, 33, 37 и 39, тъй като в него се е намирала инсталацията за отопление на петте жилищни блока и централната й уредба, при което е без значение, че впоследствие котелното помещение е изгубило това си функционално предназначение, доколкото няма данни етажните собственици да са взели решение, което да промени първоначално възникналия собственически режим. Това произнасяне на въззивния съд по обуславящия изхода на делото въпрос се явява в отклонение от задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК- Решение № 335/2011 г. от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 285/11 г. на ІІ г.о., според което обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС може да бъде само обект, разположен в същата, а не в друга сграда, макар и според одобрения архитектурен проект да е предвидена функционална връзка между тях, тъй като същата не може да създаде вещни права в полза на етажните собственици от другата сграда. На това основание следва да се приеме, че са налице предвидените в чл.280, ал.1, т.1 ГПК предпоставки за допускане до касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство въззивно решение на Сливенския окръжен съд.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 лв., колкото е събраната такса за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 231 от 25.09.2014 г. по в.гр.д.№ 362/14 на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: